Дългогодишният председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов, изненадващо подаде оставка. И се аргументира: Няма законови основания, СЕМ да откаже регистрацията на една нова телевизия в България. Но морални очевидно има: Не бих искал нито с гласа си като член на СЕМ, нито с подписа си като негов председател да легализирам в електронните медии агресивната риторика на едноименната онлайн медия, която лесно минава в регистрите на враждебната реч, макар и не непременно по расов, етнически или религиозен признак. Изправен съм пред противоречие, от което не откривам друг персонален изход, освен напускането на съвета.
В България оставки не се подават лесно. В конкретния случай „хейтърите“ веднага биха допълнили, че с или без оставка, дните от мандата на доц. Лозанов са преброени. Значително по-важно е обаче, че отстъпващият председател на СЕМ поставя въпроси относно медийната среда в България, които тежат на обществото ни като воденичен камък. Никой не бива да живее с илюзията, че Законът за радио и телевизия, чийто пазител е СЕМ, може да е гарант за идеални медии. Законите създават рамката. Но сега действащата нормативна уредба очевидно е калпава. Защото не дава възможност за фактическото установяване на източниците на финансиране на медиите, не предвижда прагове на концентрация на медийната собственост, не защитава журналистите от собствениците на медии, не санкционира словото на омраза, не задължава заявяването на политическа ориентация от медиите, но позволява създаването на предавания от професионални политици.
В класациите си за свободата на словото големи международни организации, като „Репортери без граници“, „Фрийдъмхаус“ и „Асоциацията на европейските журналисти“ считат българските медии за все по-недемократични, все по-зависими, все по-малко професионални. Според тях те не изпълняват своите основни функции да информират и възпитават обществото, а по-скоро са се обърнали към развлекателната материя или към откровено целенасочено пропагандиране на определени идеи на техните собственици, които продължават да бъдат в голямата си степен все още неясни и потайни. Серия изследвания на медийната среда в България показват стряскаща зависимост на журналистите от собственици, политици и рекламодатели. Всеки втори журналист от анкетирани колеги от 40 медии се оплаква от политически натиск в работата си, а всеки трети споделя за оказвано влияние от страна на рекламодатели. Всеки трети журналист в страната се подлага на автоцензура в ежедневната си работа. На този фон, информирана от медиите, аудиторията би трябвало сама да прави своите изводи. В реалността обаче зрители, слушатели и читатели са подложени на пропаганден и манипулативен натиск, вместо да предлагат достоверна информация и да създават многообразие на мненията.
Медиите попадат в голяма степен в неофициална цензура и причините за това са икономическите трудности в бранша, но и липсата на консенсус и разбиране относно задачите на медиите в условията на демокрация. Медийната среда е от решаващо значение за наличието и функционирането на демократично общество. В демократично развитите държави това е непоклатим постулат. У нас концентрацията на медии в едни и същи олигархични структури и непрозрачността на медийната собственост застрашават демокрацията и я превръщат във фасадна.
