Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Любимите певци на барока са контратенорите, те покоряват публиката с виртуозната си колоратурна техника. Затова и композиторите пишат както за виртуози - почти забравят, че това не е музикален инструмент, а човешки глас. Е, някои от певците наистина са имали по-съвършена техника дори от инструменталистите и са я доказвали в публични състезания. Най-често са се съревновавали с тромпета. Ще погледнем и към балната зала на барокова Европа. Сред най-атрактивните танци е старофренското народно буре – наречено е така, защото при него се правят неочаквани или резки подскоци. Ритъмът му е остър и често синкопиран, което го сближава с жигата. В края на ХVІІ в. на мода идва менуета, а неговото кодово название е “кралят на танците” или “танцът на кралете”. За да се справиш със сложната схема на неговите хореографски движения е необходимо обучение. Но усилията си заслужават, защото в изисканите общества мнението за танцувалните умения е определящо и “който е добър в менуета, е добър във всичко останало”. Ригодонът, старинният селски танц по двойки с весел и жизнерадостен характер, бързо стига до балните зали и сценичните представления на ХVІІ столетие, а впоследствие заема своето място в академичната музика. Постепенно става по-спокоен и тържествен, но запазва своя демократичен дух и дълго време присъства в балното меню като свеж полъх сред церемониалните танци.