Репортаж на Мая Щърбанова и интервю на Савелина Савова с Павлета Алексиева
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Законът за запрещението у нас, който е от 1949 година, се отнася до хората с вродени интелектуални затруднения и за онези, които са ги придобили през живота си. Според много правозащитни организации обаче, законът не само отнема всички човешки права на тези, които са поставени под запрещение, но и е изцяло в разрез с Конвенцията за защитата правата на човека, която страната ни е ратифицирала преди годинии, заради която България вече два пъти е била осъждана от Европейския съд.
Немислимо е да има такъв репресивен закон в България, обясни Мария Методиева - председател на фондация "Николай Чудотворец" от Добрич, която от години работи по внасянето на законопроект, който изцяло да промени нещата: Запрещението е нещо, което ограничава човека като личност, както и ограничава всичките му граждански права. Поставен под запрещение, то човек съществува само физически - не се чува неговата воля и неговото мнение, неговите емоции и неговите чувства.
Този законопроект произлиза именно от опита на хората - затова знаем, че ако той стане реален закон, то той ще стане от работещите закони, допълни Методиева, от чиято фондация до този момент са успели да спечелят 6 случая, при които е било премахнато запрещението и това е прецедент за България. Тяхното основно искане за промяна е в посока хората с интелектуални затруднения да имат право на личен асистент и подкрепа, а не да бъдат отглеждани в институции и да нямат никакви човешки права.
Общественото мнение по темата започва да се обръща, подчерта в интервю за предаването "Хоризонт до обед" юристът Павлета Алексиева - програмен директор на Български център за нестопанско право и един от експертите, които са участвали многократно в парламентарни дискусии по темата. Според нея разработеният текст, който излезе от Министерския съвет при предходното правителство, определено е крачка напред.
Важен акцент от него е, че се променя гледната точка - философията на това как може в правен аспект, когато си упражняваш човешките права, всъщност да бъде подпомогнат човек, а не да бъде ограничен.
