В настоящия момент този законопроект буди притеснения в представителите на местната власт, включително и в жителите на общините поради няколко причини. На първо място, предложенията, които са направени от различни представители на Националното сдружение в различните комисии на Министерския съвет, не са приети от комисиите.
На второ място, предложенията, които са направени пак от Националното сдружение, бяха в две посоки. На първо място, освен предложените към настоящия момент методики за определяне на такса смет, общините да имат възможност да се възползват допълнително от още една или две методики. На второ място, да има един преходен период, в който новият законопроект с новите методики, които изискват нов вид организация, информационна кампания за запознаване на администрацията ни на хората, да има достатъчно време. Това за нас е един законопроект, който се оправи достатъчно дълго време и в крайна сметка се предлага с неприети от нас, от представителите на местната власт методики "в 12 без 5". Преходният период липсва в този законопроект.
Азис посочи защо според него предложените методики за изчисление на такса смет няма да работят:
Когато законодателят казва, че таксата смет ще се определя на базата на количеството генериран отпадък от членовете на семейството в даден апартамент, ние имаме сериозни притеснения за това, защото те трябва да го направят със заявяването на торбички от местната власт. Опасенията ни са, че ще бъдат искани торбички за смет от семействата, но ще бъдат генерирано повече от това, което се заявява.
По отношение на другата методика, която се предлага в законопроекта – броят на живеещите в един апартамент, на базата на което да се изчислява генерираното количество отпадък, имаме следното опасение. Към настоящия момент по настоящ и по постоянен адрес имаме много голяма разлика на хората, които обитават жилищата.
Третата методика, която ние също подлагаме под съмнение и под критика и не се приема от нас, е по отношение на честотата на извозването на съдовете за сметта, които са заявени от съответните жилища, които също няма как да бъдат контролирани.
Диана Йорданова от ГЕРБ, която е и заместник-председател на комисията по бюджет и финанси към НС, смята, че местните власти ще имат достатъчно време да се подготвят:
Голяма част от аргументите, които чух сега, ги чух и преди четири години, когато отново беше сформирана работна група, в която участва Сдружението. Това, което е предложено в законопроекта, първо, не е внесено в "12 без 5", а и второ, не влиза в сила от 1 януари 2018 година. Напротив, измененията влизат в сила, според предложението на Министерския съвет от 1 януари 2019 година. От друга страна, местните администрации, тъй като те много добре знаят, че този момент е неизбежен и той все някога ще дойде, цялата 2018 година, която предстои, общините ще имат възможност както да запознаят своите администрации с новите изисквания, така и да направят една широкомащабна кампания, за която стана въпрос по уведомяване на населението.
Тя обясни и как ще бъде решен и проблемът за тези хора, които през част от времето работят в чужбина:
Те просто трябва да уведомят съответната администрация, защото нали не се заблуждаване, че ако те работят шест месеца в Испания или в Гърция, някой ще ги остави да не си заплащат съответната такса там. Т.е. времето, за което те са тук, трябва да подадат такова уведомление.
Интервюто на Емилия Антова с Хасан Азис и Диана Йорданова можете да чуете от звуковия файл.
