Този път няма да говорим за конкретен човек, а ще ви разкажа за село Емона и за хората, които живеят в него. Емона е във високото - там, където Стара планина се среща с морето. Отгоре, от хълмовете се открива широк хоризонт и безкрайно море. Вятърът духа почти непрекъснато, но тук е така - хубавата гледка си има цена. И местните хора знаят това много добре.
И упорито се борят, например, пътят до Емона да остане все такъв - черен, който пороите през пролетта понякога изравят. Но да не се качват горе тълпи с хора и да развалят идилията им за един по-спокоен и по-нормален свят.
В кръчмата на Емона заварвам Мила от Ванкувър и Снежа, жената, която държи кръчмата, и която има право да се кара на всички. Защото е най-възрастната жена в селото. Затова местните я наричат с много любов - Емонският мъдрец. Защото е строга и справедлива, разбира се.
Иначе Емона е малко странно място - не за друго, а защото хората там, когато стане въпрос за някой друг, задължително казват - ето този е много добър човек, с него трябва да говориш, непременно той трябва да ти разкаже, ей-сега ще те заведа при него…
Изглеждат като хора, които са една и съща кръвна група.
Това е разказ за Снежа, за Мила от Ванкувър, за Марина Гачева и за Сава, за Симона, за Тихомир и всички онези, които открих там един августовски ден.