Шерил Милнс с покана към българските слушатели:
"Здравейте, аз съм Шерил Милнс и ви каня на концерта тази неделя 22 май. Мисля че ще останете доволни и ще бъде много добро представление. Благодаря ви."
Ден след като пристигна в София той се срещна с журналисти и отдели много време в разговори и спомени. За жалост от предварително поканените млади певци, двама се оказали в карантина на различни места по света, така че агенцията, с която работи е предложила други, които той не познава.
„Ще бъде изненада и за вас, и за публиката“ – пошегувахме се ние, а той отвърна, че се надява да ги чуе преди нас, но не се съмнява в техните качества.
Чуйте какво сподели още певецът.
В дългата си и много богата кариера Шерил Милнс е пял на най-големите сцени, с най-големите диригенти. Прекрасни спомени от златните години на операта. Признава, че е традиционалист и предпочита обичайния репертоар, но този репертоар включва около 70 централни партии. Без дори да му задаваме въпрос започна да разказва за срещите си с българските певци.
Подобно на Николай Гяуров, който дебютира в МЕТ във „Фауст“ и Шерил Милнс се представя на най-престижната американска сцена в тази опера през 1965 г. Световната кариера се открива пред него след спектаклите на „Луиза Милер“ и „Макбет“ на Верди няколко години по-късно. Сподели, че е завършил музикална педагогика и с удоволствие споделя опита си с младите си колеги. Заедно със съпругата си Мария Зувес имат фондация за насърчаване на млади дарования, организират фестивал в Савана и това лято ще представят със своите възпитаници „Фауст“ на Гуно. А съпругата му разказа, как на техния канал има много изпълнения и как в това време, когато е трябвало да бъдат изолирани, за да не губят връзка са записали терцет от „Дон Жуан“ на Моцарт чрез видеовръзка с тримата певци, които били в различни градове в Америка.
Шерил Милнс е роден на 10 януари 1935 г. в Илинойс във ферма и дори се пошегува, ча от рано е привикнал на тежък труд. Майка му била преподавател по пиано и дирижирала хор, а той пеел, вземал уроци по пиано, цигулка, виола, кларинет, саксофон и туба. С умиление си спомня за турнетата, които правели с трупата на Борис Годовски. Изминали хиляди километри и изнесли стотици представления, понякога по три, четири пъти в седмицата.
„Пеехме всички опери на английски, така че от най-ранна възраст научих какво казва всеки герой във всеки един момент. Този опит беше безценен“.
Когато славата идва, той вече е подготвен и няколко представления в месеца не могат с нищо да го притеснят.
Превод: Ангелина Александрова.
