Да си спомним за големия български музикант Маестро Атанасов - той е "бащата" на българската опера, а като диригент допринася много за полагането на основите на нашето симфонично изпълнителско дело и за пропагандирането на класическата и българската музика у нас. На 6 май се навършиха 140 години от рожението му.
Труден е житейският път на Маестрото: Израснал е в мизерия и е останал до края на живота си в бедност, въпреки голямата си популярност в цялата страна и големите си заслуги към българската музика. Преследван от интриги, обиди и унижения и, както казва Добри Христов, “жертва на невъзможните условия, в които живее и работи българският музикант“.
Въпреки всичко, Маестро Атанасов твори. Започва пътя си в музиката като капелмайстор - в Хасково, в Карлово, в родния си град Пловдив. През 1914 г. е назначен в Гвардейския оркестър в София. От обикновен военен оркестър Маестрото организира първия симфоничен оркестър у нас, с който изнася много концерти - казват, че са 97 на брой, в които запознава публиката с непознатата дотогава европейска и руска класическа музика, изпълнява новите творби на българските композитори, а това са Панчо Владегеров, Петко Стайнов, Никола Атанасов. Дори и само това да беше заслугата му към родната музика, приносът му щеше да е неоценим.
Но Атанасов е учил в Италия, в консерваторията в Пиза при големия композитор Пиетро Маскани. Запознат с оперното изкуство, той желае да създаде истинска българска опера. Още през 1911 г. композира първата си оперна творба „Борислав“ с либрето на Никола Попов по мотиви от драмата на Иван Вазов. Премиерата е на 4 март същата година, дирижира авторът.
След не особено сполучливия първи опит следват още пет опери, като най-изпълняваната в цяла България - и от професионалните, и от любителските театри и до днес, е „Гергана“ - либрето Любомир Бобевски по поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата“. Нейната премиера е на 6 юни 1917 г. Тази творба е първата българска лирическа битова опера, с познат за всички сюжет и народностна интонация. Освен шестте си опери, Маестрото композира и една оперета -„Моралисти“, пет великолепни детски оперети, пет пиеси за пиано, десет солови песни, пиеси за духов оркестър - маршове, китки. С творчеството си се утвърждава като най-големия български композитор в началото на ХХ век, основоположник на българската опера.
В Златния фонд на БНР са запазени спомени за Маестро Атанасов на голямата ни певица от близкото минало Елисавета Йовович. Чуйте тях и нейно изпълнение на откъс от операта "Цвета", както и част от писмо на композитора, писано през 1925 г., в което той говори за необходимостта да се подкрепят младите таланти, за да процъхтява музикалното изкуство в България. Чуйте в звуковия файл.
