Положението с прехраната бе обсъдено миналата седмица в Съвета за сигурност на ООН. Не чухме решения, а най-вече взаимни обвинения между представителите на Русия и Съединените щати заради бойните действия в Черно море и санкциите. Господин Петров, забелязвате ли някакви наченки на дипломация или всичко е част от информационната война?
"От това, което се случва в Черно море, е видно желанието на Русия да използва максимално определени свои преимущества, включително и факта, че Турция не иска да допусне бойни кораби през Проливите, да не говорим за това, че сега Москва обвинява украинците, че сами са блокирали пристанищата (с мини)."
"Видно е, че планът на бойните действия по Северното черноморско крайбрежие цели откъсване на Украйна от морските пътища. Всяка идея за деблокиране на Одеса и пропускане на кораби от това пристанище противоречи на тези първоначални планове."
"Ако войната се превърне в позиционна - във война на изтощение, логиката ще диктува на руското командване да държи Украйна изолирана по море. Според мен е възможно да се договори преминаването на отделни кораби от Мариупол или от Одеса, но ще е грешно да чакаме блокадата да бъде вдигната, преди да бъде постигнато някакво общо споразумение (за украинския конфликт)."
Не мислите ли, че Кремъл все пак има известни политически съображения, които могат да натежат повече от военните цели, които току-що изложихте? Например - намаляване на международната изолация, като се задоволят потребностите на страните от Близкия изток и Северна Африка от украинско зърно? Или деблокиране на поне част от руския експорт - експорта на торове и пшеница?
"Абсолютно. Затова чуваме руски представители да говорят за смекчаване на санкциите в замяна на пропускане на украинското зърно. Ситуацията се променя. Първоначално времето работеше срещу Путин. Сега обаче отново работи за него и то двояко: като убива всякаква възможност за възстановяване на украинската икономика и като засилва глобалните последствия от тази война и изменя позицията на Запада, затова той отклонява дебата към проблема с глобалната прехрана".
Ще се съгласите ли с Рюдигер фон Фрич - бившия германски посланик в Москва, а и с други западни представители, които обвиняват Путин, че използва продоволствената криза като оръжие, за да предизвика нова бежанска криза?
"Да, ще се съглася. Всяка от страните се опитва да използва своите преимущества. Чрез санкциите Западът се опитва да използва руските финансови и други зависимости, за да насочи Кремъл в желаната посока. Съвсем естествено е Кремъл да се опита да отговори, като навреди на Запада. Ако има петролна и газова зависимост, Кремъл ще се опита да я използва. Същото се отнася и за транспорта на храни".
"Русия и Украйна са много важни играчи на пазара на храни и тук нещата опират не само до това да се предизвикат глад и бежанска криза, а и до провокиране на негативна реакция в западните държави, защото така се стимулират инфлацията и други негативни последици за икономиката".
Дали Европейският съюз все още има някакви лостове, с които да промени политиката на Кремъл?
"Европейският съюз не е основен играч, но все пак може да повлияе на голямата игра. Русия възприема Съединените щати като играча, който взима важните решения, а Европейският съюз може да повлияе на американските решения. Сега, след всичките санкции, които бяха наложени, европейците могат да повлияят на събитията много по-силно не чрез постъпки пред Кремъл, а пред Вашингтон".
Да кажем, че възраженията на Унгария бъдат преодолени и Европейският съюз съумее да се разбере за петролно ембарго срещу Русия. Дали ако обещае да се въздържи от по-нататъшна ескалация на санкциите, Европа ще може да убеди Русия да вдигне блокадата?
"Проблемът със санкциите е, че не проработват веднага. Те са крайно болезнени за руската икономика, но обикновените руснаци не ги усещат така непосредствено, така че общественото мнение няма да се промени съществено и Путин има време. Дори ако бъде наложено ембарго върху руския газ, а не мисля, че това е възможно, поне не в този момент, то няма да удари Русия незабавно и няма да принуди Путин да отстъпи скоро".
"Путин разбира добре баланса между вредите, които могат да бъдат нанесени на Русия, и вредите, които могат да бъдат нанесени от Русия. Списъкът на санкциите, които не са толкова вредни за самия Евросъюз, е вече изчерпан. Санкциите, които остават на разположение, са като нож с две остриета. Ефектът им може да е много по-сериозен за отделни страни от Евросъюза, отколкото за Русия. Резултатът от санкциите вече се усеща в Европа и ще се усеща много по-скоро, отколкото в Русия".
Седмици преди падането на Мариупол генералният секретар на ООН Антонио Гутереш пътува за Москва и успя да договори временно примирие и евакуация на цивилните от завода "Азовстал". Дали това не беше сигнал от Кремъл, че е открит за дипломатически договорености?
"Всяка война, разбира се, трябва да приключи с някакво дипломатическо споразумение. Но общественото мнение в Украйна е изцяло против всякакъв (териториален) компромис с Русия. Затова Кремъл би трябвало да разчита повече на Запада, на международните организации. Виждаме, че вече и генералния секретар, и Хенри Кисинджър, и италианското правителство излизат с определени идеи за някакъв поне временен компромис. Такъв компромис в момента обаче е напълно неприемлив за украинците. Всички разбираме, че Путин не може да спечели тази война, но той - противно на това, което си мислят мнозинството украинци - не може да бъде и решително победен. Той не е Хитлер, защото разполага с ядрено оръжие".
"Според мен победа над Путин сега, по военен път е невъзможна, затова и аз съм за компромиси - само и само за да избегнем нови огромни загуби както в човешки живот, така и за икономиката, но натискът върху Путин и режима му чрез санкциите трябва да продължи".
Мислите ли, че италианският план може да проработи? Според медийни публикации той предвижда примирие и демилитаризация на сегашните фронтови линии - оставяйки значителни украински територии под руски контрол?
"Хубаво е, че има такъв план. Той може да послужи като основа за по-нататъшни преговори. Русия разкритикува остро съдържанието му, но проблемът е, че не Русия, а Украйна не е в състояние да преговаря сега. Трябва да бъде направено нещо за промяна в общественото мнение в Украйна. Путин разчита, че колкото повече страдат украинците, толкова по-скоро ще бъдат склонени да преговарят".
Да обобщим: вдигане на блокадата в Черно море е невъзможна без примирие в Донбас, а примирие сега е невъзможно?
"Мисля, че събития като това в Мариупол, което споменахте, са възможни без цялостно мирно уреждане, но такива събития няма да прекратят блокадата. Блокадата е начинът на Кремъл да накара Украйна да страда и затова е важен елемент от военната и политическата стратегия на руското ръководство".
