Президентът на Русия Владимир Путин направи във вторник първото си посещение, откакто започна войната в Украйна, в страна, която не е бивша съветска република - Иран.
Поводът беше тристранна среща на върха с домакините и с Турция на тема умиротворяването на Сирия.
Конкретен напредък в тази посока в Техеран не беше обявен. Путин обаче знаково беше приет от върховния ирански духовен водач аятолах Хаменей, с когото споделиха публично неодобрението си към "измамния Запад" и заявиха намерения да се обединят стратегически срещу него.
Пак знаково - за първи път, откакто нападна Украйна - руският президент се срещна с лидер на страна членка на НАТО - президента на Турция. И Путин, и иранските лидери охладиха мерака на Реджеп Ердоган за нова военна операция от сирийската страна на турската граница.
И пак знаково - путиновата визита в Техеран се случи само 3 дни след посещението на американския президент Джо Байдън в Израел и Саудитска Арабия, една от целите на което беше формиране на антиирански арабско-израелски блок за сигурност.
Тези темите коментира в предаването "Събота 150" Барбара Слейвин - директор на Инициативата за бъдеще на Иран в Атлантическия съвет във Вашингтон.
Госпожо Слейвин, как бихте определила онова, което демонстрираха Владимир Путин и иранските му домакини? Успяха ли да оформят антизападна ос или дори антизападен алианс помежду си? Или по-скоро пакт на изолираните?
"По-скоро второто. Видях в социалните мрежи много снимки на руснаци, които изведнъж са открили Иран като туристическа дестинация. Знае се, че руснаците харесват да пият и мисълта, че Иран, където алкохолът е забранен, им харесва ми се струва наистина странна.
Това са страни, включително Турция до известна степен, които имат големи проблеми с водения от Запада световен ред. И затова си търсят компания в това свое нещастие. Търсят се взаимно, но няма какво реално да си предложат една на друга - не и от практическа икономическа гледна точка и не непременно и от стратегическа".
Дали не е по-мъдро иранците и руснаците да не се хвърлят взаимно с пълно доверие в обятията си, предвид това, че всъщност конкуренцията между тях в определени сфери сега се ожесточава?
"Фактът, че Русия също е подложена на санкции води до това, че тя копира някои от практиките на Иран и в основни линии продава петрол с отстъпка от цената, главно на Китай. И така намалява петролните приходи на Иран. Има обаче един важен икономически фактор, на който обръща внимание една моя колега в Атлантическия съвет - иранска икономистка - че Русия може да предложи на Иран важна за него суровина - жито.
Иран изпитва голям недостиг, дори често се провеждат протести заради това. И ако Путин може да гарантира достатъчни количества за осигуряване на насъщния на иранците, това може да ги компенсира за загубите от търговията с петрол. Иран пък би могъл да осигури на Русия лесен търговски достъп до Индия - през изграденото заедно с индийците пристанище в Чабахар на Оманския залив.
Така че е възможно ограничено търговско сътрудничество между тях. Но стратегически съюз - не".
Реалистично ли е Иран да си прави сметки, че сближаване с Путин би допринесло Вашингтон да направи повече отстъпки за съживяването на ядрената сделка?
"Абсолютно не. Опасявам се, че сме в ситуация, в която и двете страни вече са направили допустимите за тях компромиси. И не смятат, че съживена ядрена сделка ще им донесе някаква полза. С наближаването на междинните избори в Съединените щати вече няма никакъв шанс Байдън да се съгласи на някаква отстъпка към иранците".
Миналата седмица американският президент подписа в Ерусалим декларация, с която се ангажира в никакъв случай да не допусне Иран да има ядрено оръжие. Как може да бъде гарантирано спазването на това обещание?
"Потресаващо да се обещае такова нещо черно на бяло. Няма никакъв начин Съединените щати да изпълнят такова обещание. Подобна заплаха дори влошава още повече ситуацията и може само да подтикне иранците да напреднат още повече с ядрената си програма. Не е възможно военно решение на този проблем. Дори ако бъдат бомбардирани някои от инсталациите им, те винаги ще са в състояние да ги възстановят и ще искат да имат ядрени оръжия, за да възпират нападения срещу страната им.
Мисля, че Байдън се докарваше на израелците и не разбирам защо, след като те отдавна получават предостатъчно подкрепа от Съединените щати, особено в сферата на сигурността. Може би си мисли, че така ще отбележи вътрешнополитически точки. Но ако това е вярно, би означавало, че не схваща нагласите в собствената си Демократическа партия, която от известно време е доста по-скептична към Израел, отколкото беше преди".
Каква би била реакцията на съседните на Иран регионални сили - Израел, Саудитска Арабия и Турция - ако, или когато Ислямската република се сдобие с ядрено оръжие?
"Продължавам да не съм убедена, че Иран наистина ще стигне толкова далеч. Според мен за тях е много удобно да бъдат държава на ръба на ядрения статут - която може за много кратко време да произведе такова оръжие, ако й се наложи. Но ако все пак решат превантивно да станат такава сила, ще трябва да денонсират Договора за неразпространение и да нарушат фатвата на аятолах Хаменей, според която ядрените оръжия противоречат на Исляма.
Светът не може да им попречи да затвърдят статута си на държава парий - Северна Корея на Персийския залив. Но ще трябва да се подготвят да понасят последствията от вечни икономически санкции".
Какво показа посещението на президента Байдън в Близкия изток за влиянието на Съединените щати там? Арабските държави от Залива не крият, че са отворени към задълбочаване на сътрудничеството си и с Китай и с Русия.
"Далеч нямаме вече влиянието, което имахме преди. То постепенно намалява в резултат на множество американски грешки, особено войната в Ирак, която се превърна във фиаско и настрои американците завинаги против каквато и да било нова американска военна намеса в региона.
Друга причина е, че няма съвпадение на ценностите ни с повечето страни в Близкия изток. Те са автокрации, някои от които доста брутални. За много от нас гледката на докосването на юмруците на президента Байдън и Мохамед бин Салман беше отвратителна, предвид това, което последният направи с Джамал Хашоги, с Йемен, с Катар и със собствените му поданици. Само преди няколко месеца саудитците екзекутираха 81 души в един ден - защото били политическа опозиция.
Повечето американци биха искали връзките ни с този регион да бъдат сведени до минимум. И това е още една добра причина да се откажем от изкопаемите горива. Единствените, които са доволни от тези връзки, са петролните компании и оръжейните търговци".
И за още един специфичен съюзник - президента на Турция Реджеп Ердоган. Като че ли не му беше мястото в Техеран заедно с Путин и с иранския президент Раиси. Напоследък е в странни отношения и с ключови свои съюзници в НАТО...
"Той все още намира начин да си решава по неочакван начин големи проблеми. Ето сега изглежда успя да посредничи за споразумение за износа на украинско жито и това ще помогне на много страни по света. Продължава да има възможности за влияние и в Сирия. Но в Техеран практически беше отрязан - помоли за разрешение да нахлуе отново в Сирия и да изтласка там голяма част от бежанците, които са в Турция вече много години. И руснаците, и иранците обаче му казаха "Не". Така че - май за него нямаше много голяма полза от тази среща.
Ердоган има и друга страна - конфликтен е и репресивен. Харесва му да се чувства важен на международната сцена, поне там, където е добре дошъл напоследък. Техеран например е едно такова място - иранците го приемат с отворени обятия, защото и на тях им харесва да се чувстват важни.
От гледна точка на конкретни резултати срещата на върха в Техеран е разочароваща. Също както и честно казано посещението на Джо Байдън в Близкия изток".
Интервюто на Деян Йотов с Барбара Слейвин в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.
