Да стъпиш на първия меридиан

Гринуич е един от най-красивите и световноизвестни квартали в Лондон. Оттук се открива невероятна гледка към урбанистичния пейзаж на централен Лондон, огромни и живописни зелени паркове и множество маркети с кокетни магазини и ресторанти. Да отидеш в Лондон и да не посетиш парка Гринуич и Кралската обсерватория – е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата.

Кралската Обсерватория в Гринуич е създадена през 1675 г. от крал Чарлз II. По онова време тя има ключово значение за измерване на морските дължини и определяне локацията на изгубили се в океана кораби. Мястото за построяването ѝ е избрано от сър Кристофър Рен, a първият камък е положен именно от краля. Само за година строежът е завършен и за кралски астроном е назначен пасторът Джон Фламстийд. Той е автор на нов каталог на звездите (1700 г.), в който те са подредени от запад на изток, описвайки фигурите на съзвездията. Създава и таблица за движението на Луната, използвана от Исак Нютон за потвърждение на закона за земното притегляне.

Меридианът, преминаващ през Кралската обсерватория в лондонския квартал Гриниуч, е избран за нулев от английския математик и астроном сър Джордж Бидъл Еъри през 1851 г.

Затова носи името "гринуички". Преди това са предлагани 4 други меридиана. До 1884 г. близо 2/3 от всички кораби ползват Гринуичкия меридиан като отправна точка на своите карти за навигация. В същата година на международна конференция в САЩ именно този меридиан официално е избран за главен. Единствено французите се въздържат от гласуването и в продължение на десетилетия ползват Парижкия като нулев.

Днес Обсерваторията е една от популярните туристически атракции, разположени в парка Гринуич. През сградата минават 4 различни меридиана, като "нулевият меридиан" е отбелязан с месингова лента. По-късно е заменен със стоманена лента и на 16 декември 1999 г. светва яркозелен лазерен лъч, който свети точно на север.

Една от атракциите на Обсерваторията е линията на "Нулевия меридиан", който определя географската дължина. Милиони туристи се снимат, стъпили с единия крак в източното, а с другия – в западното полукълбо. Меридианът преминава през една от сградите на музея. 

Снимки: личен архив на Наталия Маева