В Сливенския балкан има маршрут, чиято крайна точка е скалният феномен Халката.
За пътеката на здравето до нея сливналии казват, че се превърнала в нещо като втора пешеходна зона на града.
Халката, както всички от Сливен знаят скалния феномен, е най-бързо достиганата цел в планината, защото пътеката е кратка, на места стръмна, но не опасна, а изкатерилият се до върха бива възнаграден с чудна гледка към Сливенското поле от 700 метра надморска височина.
Най-лесният път е с автомобил - от автомагистрала „Тракия“ до Сливен, от там до долна станция на лифта, а на финала пеша. Преди да тръгнете нагоре може да си налеете студена вода от близката чешма, а на добър час ще ви пожелаят дядовците, за които планинските разходки са вече само спомен.
„Вече не ходим до там. Не издържат краката. Нашата работа е пенсионерска.“
От долна станция на лифта поемате на север, през дървеното мостче и от там по указателните табели след 25-30 минути нормален ход ще стигнете до това митично място.
„Връзвали са там корабите. Едно време е било тук море, нещо като пристанище“, гласи една от легендите за Халката.
Нова теория има известен сливенски любител на планината и организатор на най-тежкото планинско изкачване на Сливенския балкан - „Хайдушки игри“, Стефан Стефанов.
„Халката е особен вид светилище. Всички светилища са свързани със слънцето. Както Утробата в Родопите, тук също слънчевият лъч влиза в Халката. На зимното слънцестоене, 22 декември. С точност до 1 минута – това е поразителното, в 12 без една минута, слънчевият лъч е от западния бряг на реката, 12.00 е във водата, 12 и 1 минута вече е на източния бряг на реката. Може да си сверим часовника по Халката.“
Към момента местната историческа общност отрича тези твърдения, но пък историята звучи тип ала Индиана Джоунс, което разпалва фантазията дори и най-скептичните.
Спортуващи, разхождащи се и отслабващи – по пътеката се срещат всякакви хора.
„На две три седмици веднъж се качвам за разнообразие.“
„Тичам почти всеки ден. Който е свикнал, не е проблем.“
„Балканът е много добро място за сваляне на килограми.“
Двама души усилено тренират за изкачването за състезанието „Хайдушки игри“. Надпреварата по чукарите ще е чак следващата година, но те са тук и се готвят. Споделят и истории около състезанието.
„Един приятел се пробва тази година да носи един мях нагоре, но не продължи дълго.“
За изкачилите се до Халката – кратък отдих, малко снимки и обратно по склона надолу.
Може да се качите до скалния феномен и виртуално - като чуете звуковия файл.
Снимки: Стоян Радев
