"Много са общите неща между тези три документа". Това коментира в интервю за предаването "12+3" на програма "Хоризонт" философът проф. Димитър Денков:
"Жанрът манифест, разпространен през 19-и век влияе твърде много върху най-известния манифест от тези, които след това остават, а именно манифеста на Комунистическата партия. Другите два, които за пръв път се публикуват на български, а всъщност такова издание не е правено изобщо, са манифестът на Ламартин, тогавашен външен министър на Франция, както и по-раншният манифест на Консидеран – "Манифест за социализма или принципи на социализма". Впрочем самото заглавие "Манифест на комунистическата партия“ повлиява точно тези два манифеста, които са много по-известни по онова време от него. Първоначалната версия се казва "Символ верую на Съюза на комунистите", но когато Енгелс разбира, че популярен става един манифест, а именно Манифестът за Европа, Ламартин пише едно писмо на Маркс, в което му казва – "Хайде да наречем това нещо манифест на Комунистическата партия“. Именно тези три манифеста показват нещо много интересно – появата на една комунистическа, социалистическа и демократическа идея".
