Глобалното затопляне вече не е нежелан, но възможен сценарий за планетата, която обитаваме, а ситуация, в която съществуваме. Земята повече не става за живеене – в нея няма необятна замръзнала повърхност, няма и бели шапки на ледниците. Това кара човешкия вид, приютил се в множество капсули, наподобяващи малки бели балончета, които се реят в космоса, да потегли към нови планети в търсене на убежище. И намира такова... в галерия Little Bird Place.
До 6 октомври там ще са поместени мрачните, но и изпълнени с чувство за хумор "Убежища" на Димитър Солаков. В новата си изложба художникът разказва за едно възможно и оптимистично бъдеще на света, с което умело провокира размисъл.
Темата за унищожаването на планетата е в основата на серия от живописни работи, озаглавени "Изход", както и на една голяма кинетична инсталация. В нея откриваме серия от кутии, които пресъздават "убежищата" на насекомите в един разгърнат отрязък от природен пейзаж – мъртва среда, красив аквариум, пълен с имитация на живот, осветен от хладна неонова светлина. С тази инсталация авторът пита дали сме способни да харесаме истинската природа, след като не спираме да се пренасищаме визуално с коригираната от социалните медии действителност.
На друго място в изложбата пък художникът изписва с неон, който не спира да мига тревожно, два надписа: Permafrost, което означава "вечната замръзнала земя", и Ice Caps – "белите шапки на ледниците".
Димитър Солаков е посветил цялото си досегашно творчество – независимо дали говорим за фотография, видео, рисунки, картини, 3D принт – на екологията. В неговите работи тя е разбрана широко – както в научен, така и в личен житейски план. Такива са например проектът му "Нека човечеството се преобърне, имам нужда от по-малко приоритети" и изложбата му "Автопортрети", която отразява живота на автора в продължение на четири години. За Солаков това е един период на изолация и внимателно изграждане на личната екосистема. В творбите си той е страничен наблюдател, но и изследовател преживенец.
Повече за "Убежищата" си Димитър Солаков разказва в звуковия файл.
