Царичино е красиво и тихо селце, което се намира на около 50 километра североизточно от Варна, на близо 40 километра от Добрич и само на 3 километра от град Балчик.
Данните за първите заселници тук датират от 1916 година. Една от легендите разказва, че през 1941 година цар Борис III, който тогава е бил в Двореца в Балчик е поискал да пренощува в най-близкото село, където са настанени българи от Северна Добруджа. И отива в Идириз Коюсу, както се е казвалото тогава населеното място. Заради царското посещение обаче, местните жители решават да го преименуват на Царичино година по-късно.
Селото се слави със своите постижения в земеделието. То е било и основен поминък на хората в годините. Сега обаче ситуацията е различна. Но, ако се замислим, в момента почти навсякъде по селата е така и нещата, за които хората разказват и предизвикват усмивките им са по-често в минало време. Така е и с една от най-възрастните жителки на село Царичино - 89-годишната Димитрина Драгнева. Нея я срещнах на пейката пред кметството, намиращо се в центъра, откъдето минава и главният път и шумът от преминаващите често автомобили и камиони нарушаваше иначе приятната тишина в Царичино. Именно заради тази тишина и спокойствие, баба Димитрина не ще и да чуе за големия град. Покани ме да седна на пейката и ми разказа как е израснала на село и как въпреки възрастта си, продължава да се труди в градината.
"В градината се чувствам най-спокойна", каза с усмивка баба Димитрина. Гледа си плодове и зеленчуци. Вече си е направила зимнина и е подготвена за зимата. Гледа си и пилета, които също вече са се озовали във фризера. Сподели, че си има трудности на село, но тук й харесва. Съжалява за това, че младите хора днес "бягат" от мотиката и лопатата и не искат да се занимават със земеделие.
"Защо предпочитат да отидат в чужбина и да мият там чинии. По-добре да мият чинии тук. Там плащат повече пари, но и стандарта е висок. Така че е същото. Камъкът си тежи на мястото и ако много го търкаляме започва да се рони", каза още Димитрина Драгнева. Пенсията й не е голяма, но й стига за да живее нормално.
"Аз си произвеждам всичко сама. Имам си зимнина. Ям екологична храна и не си купувам от "пластмасовите" домати в града. Но, гледам хранителните навици на моите деца и внуци, които се хранят с всякакви боклуци в големия град", каза още баба Димитрина.
Възрастните хора като баба Димитрина се броят на пръсти в село Царичино. За разлика от повечето села в България, тук преобладава младото население. Общо жителите на селото са около 120 човека, като немалка част от тях са и чуждестранни граждани. Именно това превръща Царичино в космополитно селце, в което живеят англичани, германци, руснаци, поляци, едно белгийско и едно датско семейство. Красивата природа е накарала семейството на Андреа и Рейнард да се влюбят в България и да си купят имот в село Царичино. Те идват от германския град Манхайм. Изключително усмихнати и гостоприемни хора, които ни пуснаха в красивия си дом. Там ни малко ни полая един дребен и красив, но и доста лют пудел, който обаче бързо свинка с нас. Сигурно е усетил, че сме от Радио Варна и той ни прие. Андреа и Рейнард живеят тук от 4 години.
"Избрахме това село, защото е много хубаво и е близо до морето и до града. Имаме всичко наблизо. Това е красиво малко селце. И хората тук също са чудесни", каза Андреа. Освен природата и хората, им харесва и българската храна.
"Най-много харесваме домашно приготвената храна", дори се опита да каже на български Андреа и се получи сполучливо. Това е така, защото двамата със своя съпруг посещават учител по български и учат усилено езика ни.
Ако в търсачката в интернет напишете името на село Царичино, основно ще ви излязат обяви за къщи и имоти в селото. А такива свободни почти не са останали. Това ми каза кметският наместник Георги Генов, който е на поста вече трети мандат. Млад човек, който живее с проблемите и радостите на местните жители и се опитва всячески да им помага.
"Кметът на село е всичко. Той е полицай, лекар, поп, доставчик. Но, това не ми тежи", каза с усмивка Генов, който е израснал в селото и това обяснява до голяма степен удоволствието, с което върши своята работа. Въпреки че като всяко село и в Царичино си имат трудности и проблеми. Най-много му тежи липсата на магазин в селото. Той е затворил преди два месеца, поради нисък оборот.
"Правя всичко възможно да намеря нови хора, които да вземат магазина", поясни Генов.
В селото живеят много млади семейства, повечето от които работят в Балчик. И тъй като с колегата Даниел Симеонов посетихме Царичино в работен ден, обяснимо повечето от жителите бяха на работа и улиците леко пустееха.
Само двама-трима души са на работа при двамата местни арендатори, каза още кметския наместник.
Преди години в селото повече от добре развито е било животновъдството. Имало е 1500 крави и телета, а над 90% от населението се е работело в земеделието.
"Сега няма нито една крава, теле или овца", каза със съжаление Генов. И тъй като трудът винаги е бил на почит в селото, неслучайно именно 1 май е избран за празник на Царичино.
"Тогава организираме и селския сбор с много празненства", сподели Георги Генов и ни покани да дойдем на следващия празник на селото. Иначе църковните празници се отбелязват в параклиса "Свети Петър и Павел".
Храмът е изграден през лятото на 2018 година по инициатива на Румен Александров Георгиев, който бивш кметски наместник на Царичино, както и с дарения от жителите на селото. Това го пише и на една огромна плоча до входа на параклиса. Дворът му е красив и добре поддържан.
"Храмът беше изграден благодарение на моя предшественик и на жителите на селото. Аз само го осветих преди няколко години", коментира Георги Генов.
В селото е имало и читалище, но то е било закрито още в края на 80-те години. Училище в Царичино няма, а децата в селото, които не са никак малко, учат в близкия град Балчик. Друга цел пред Георги Генов, освен магазина в селото, е уреждането на проблемите с транспорта до големите градове.
В селото преобладават не много големите и спретнати къщи, а в почти всеки двор можеш да видиш добре поддържани градини. Доказателство, че хората тук и особено по-възрастните, си обичат земеделието. Сред тях е и Стоян Върбанов, когото срещнах на една пресечка от кметството. Човекът тъкмо си работеше нещо по двора, но на драго сърце прие да си поговорим.
Той живее в Царичино от 15 години, но иначе родът му е от тук. Дълги години се е занимавал със земеделие, но през 2000 година се е отказал, заради проблеми и неуредици, породени най-вече от липсата на държавна подкрепа. В момента отглежда пчели, но от 120 са му останали само 20 кошера. Въпреки трудностите, той е оптимист и се опитва да гледа философски на живота, защото според него най-важното е да сме хора.
Говорейки със Стоян Вълканов, видях как човекът се просълзи когато заговори за двамата си сина, които са на хиляди километри и от дълги години живеят в чужбина. Пожелахме си да дойдат по-добри времена за България и се замислих колко е важно всяко следващо поколение да се учи на ценности, предадени му от неговите родители, баби и дядовци. И да се надяваме, че именно тези млади хора, които сега бягат в чужбина, един ден ще се върнат в България. Защото, както каза баба Димитрина, „камъкът си тежи на мястото и ако много се търкаля, започва да се рони”. Здрав да е българския камък си помислих на излизане от Царичино - селото, в което млади, стари и чужденци живеят спокойно и задружно.
