373-ма са избирателите в седемте села на общината, които заявиха, че няма да гласуват.
За бойкота местните решили на последния си протест.
"Защо? Това беше преди две години, след това нищо не се направи на нашия път. Все се определяха дати кога ще се реже лентата, нищо не се направи."
Заканили са се да направят и петиция.
"Ще стигнем до Европейския съюз. Няма да се откажем. Пътят трябва да се пусне. Пътят ще стане."
"Той е почнат от 1960-а година, даже по-рано, от 1934-та, ако сме точни. И са взели решение да се копае, и се копае на ръка. Войната, после другите неща, все не върви, дето викаме по родопски – люто кълнат път. Не ще и не ще. Ние се уморихме. 30 и кусур години. 1988-а, още беше Тодор Живков на власт, ходихме, та правихме стачка в Пловдив. Оптимисти сме, ще победим. Трябва да се борим, иначе няма да стане."
"Основният проблем на загражденци и на околните села е, че нямаме път към вътрешността на България. Имаме и третокласни пътища, 21 век пътища, които нямат поне един пласт асфалт. За нас това е обидно. Бойкотирали сме изборите. Надяваме се, че някой ще ни обърне внимание. В парламента, казано по селски, няма чистачка вече, която да не знае за този път!"
"Докато не стане тоя път, тука няма живот. Пътят ни е най-големият проблем, друг проблем нямаме. Прекрасно село, имаме си къщи за гости. Ако този път стане, още повече туризмът ще се развие."
Злополучният път е с дължина 7,4 километра.
Повече по казуса чуйте в звуковия файл.
Снимки: Радостина Чернокова
