Елена Замяркова завършва средното си образование в Езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик. През 2017 г. се дипломира в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Ивайло Христов. По време на следването си участва в четири дипломни спектакъла, сред които „10 в Лондон“ с реж. Малин Кръстев и „Комедия от грешки“ на реж. Мартин Киселов.
През студентските години се е снимала и в дипломни късометражни филми, както и в реклами. Участва във филма на Ивайло Христов „Каръци“. Обича и умее да танцува, да пее и готви, спортува. Понастоящем е част от трупата на ДКТ „Константин Величков“ – Пазарджик.
“Винаги съм мечтала да снимам, но когато не си снимал, нямаш 100% представа как трябва да изглежда тази индустрия и се впускаш с отворени обятия, искаш да научиш още и още.
Рано ми е да кажа дали съм имала разочарование. Мисля, че трябва да се снима повече и да има много повече въвлечени актьори във филмови проекти и да трупаме опит. В момента това най-много куца – финансирането, забавянето на проекти и липсата на кастинги.
Един киноактьор трябва да бъде много рефлективен и да използва всеки един момент на терен. Дали да си вземеш въздух, или да разговаряш или не разговаряш с някой, за да може след това да влезеш на чисто и вярно в целта. За мен всеки едни момент на терен е като час в училище, който използвам, за да трупам за напред“.
Това казва актрисата в интервю за БНР.
“Каръци“ беше моят първи филм. След като се дипломирах, първото свободно лято, имах първия си пълнометражен филм. Режисьорката Светла Цоцоркова ме откри и ме покани на кастинг, кастингът продължи доста дълго. Може би два месеца продължаваше да ми дава различни текстове и монолози, които да уча. Почти всяка събота и неделя се срещахме в един офис, където продължавахме да снимаме сцени, които са от филма или не са от филма“, казва още актрисата в ефира на “Нашият ден“.
“В сериала всичко се случва на много по-бързи обороти. Хванал си си персонажа, отиваш на терен, гримират те, обличат те и ти просто влизаш. Трябва само да си си научил текста и да действаш от името на този персонаж с бясна скорост, защото няма време и трябва да се свърши в рамките на деня.
В киното също е така, но програмата е разграфена малко по-свободно, за по-тежките сцени има малко повече време и си имал малко повече работа с режисьора. За мен най-фрапантната разлика е времето и скоростта на работа“, споделя още тя.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
