Има немалко допирни точки между народите със славянски произход в Европа. Често откриваме прилика в корените на думи и значението им, понякога споделяме сходни обичаи и традиции. И ако днес ние, българите, по-често се сещаме за столицата на Чехия като туристическа дестинация, столицата на Словакия остава някак встрани обичайните маршрути. За разлика от Прага, Братислава не я свързваме с величествени катедрали и удивителни шедьоври на архитектурата, но въпреки това тя е спечелила сърцата на десетки млади българи, избрали да живеят там.
Една от тях е софиянката Марина Стойчева, която преди пет години получава покана за работа в банковия сектор и заживява в Братислава. Одобрена е, защото владее еднакво добре български и руски език. Дори първият ѝ мениджър в банката се оказва също българка. В Словакия има българско общество, а в Братислава се издава вестник към Българския културен клуб.
"Тук българите сме близки помежду си и винаги сме си помагали, поне опитът, който имам до момента е такъв" – казва в интервю за Радио България Марина Стойчева:
"В Словакия ме доведе работата ми, впоследствие създадох и семейство, а сега очаквам и първото си дете в края на декември. Работех доскоро като изследовател на транзакциите, които преминаваха през банките. В Словакия попаднах в холандска компания и там мениджърът ми беше българка. Научих много неща от нея, но най-важното, че е без значение какво си завършил в университета, ако нещо друго те влече и се чувстваш полезен, то ти винаги можеш да се преквалифицираш. А в България съм завършила съвсем друга специалност, далеч от банката."
За Братислава Марина Стойчева казва, че най-трудно свиква с по-ниските температури там и с ледения вятър през зимата. Но пък там коледното настроение е завладяло целия град още през ноември:
"Коледните базари са отворени, за първи път от две години насам, защото бяха отменени заради пандемията. Те са ми любимо място за разходка, много шумни, много цветни. Винаги се слага огромна елха пред президентския дворец. Обикновено е дърво с някаква история.Аз в София съм попадала на коледен базар, но той е австрийски или немски, а хората от моето поколение не са виждали типичен български коледен базар, но може би има, както има и български песни за Коледа."
"Българите сме топли и темпераментни, заради балканския ни манталитет и в сравнение със словаците много по-бурно изразяваме чувствата и настроенията си. За разлика от нас, словаците са по-спокойни и по-тихи, но пък това кара човек да живее по-спокойно и подредено сред тях" – смята Марина Стойчева:
"Аз съм с много топли чувства към словаците, а когато се прибирам в България, виждам как хората са шумни, приветстват те, слагат се маси, вади се ракията. Тук са по-скромни, имат тих час, а в събота и неделя не е прието по обяд да окосиш тревата, за да не вдигаш шум. Бих искала градският транспорт от Словакия и достъпът до него, да станат пример и за България. В София това понякога е рисково, може да се наложи да се качиш в движение в превозно средство, а за възрастните хора е много трудно. Сигурно във всяка държава има проблем с корупцията, но в Словакия видимо се заделят достатъчно средства и за поддръжка на инфраструктурата.Иначе и тук има инфлация и издръжката на живота се е повишила. Но основните хранителни продукти не са чак толкова скъпи, колкото в България. Прави ми впечатление, че в Словакия, в същите вериги хранителни магазини, каквито ги има и в България, много от нещата са по-евтини. Не разбирам каква е целта, защото не вярвам, че българите са по-добре икономически от словаците. Но на мен най-много ми липсва храната на България – тук няма толкова вкусни плодове и зеленчуци, каквито са българските. И тук има производители, но не е този хубав вкус, както у нас. На мен много ми липсва и морето. Любимите ми места са Поморие и Созопол, заради духа от миналото, който носят."
Чуйте повече в звуковия файл.
Вижте също:
Снимки: личен архив
