"Каквото работиш, такъв ставаш. Работата в "Стършел" ме е направил такъв - да гледам по-шеговито и философски на живота".
Това сподели пред БНР Михаил Вешим за новата си книга "Химия на шегата", която определя като автошарж.
"И понеже не мога да рисувам, аз си направих автошарж с думи. Може да се чете като роман, но не разказвам толкова за себе си, колкото за времето".
Сигурен съм, че всеки хуморист, независимо от калибъра му, си е мечтал да напише своята автобиография – така, както са го направили Марк Твен, Бранислав Нушич, Уди Алън… Или Великия Чаплин.
Не суетата да наредя и себе си сред великите хумористи е причината за тази автобиографична книга. За 40 години писане и 60 години живот с /и сред/ писатели разбрах, че суетата е най-големият враг на писателя. Написах я, за да разкажа не толкова за себе си, колкото за шегите на времето. И за хумористите, от които съм се учил.
На живота гледам леко / по-често лекомислено/ – така съм устроен. От дете, та до днес, се смея и пръст да ми покажат.
Средновековните алхимици търсеха философския камък.
Покрай химията на шегата открих алхимията и някакво свое философско камъче – да не се взимам насериозно! Да се отнасям иронично към живота и самоиронично към себе си.
Надявам се това скъпоценно камъче да проблясва тук-там в тази книга.
В предаването "Нещо повече" авторът посочи, че хуморът на шоуто е отишъл на екрана и в социалните мрежи:
"Измести се от печатните издания. Писаният хумор стана телевизионен или отиде в социалните мрежи. Но той не е автентичен... В началото се вземах на сериозно и смятах, че сатирата може да промени света. Това не е така, но поне трябва да се опитваме да променяме живота. В "Стършел" ме научиха да забелязвам смешното в живота, това, което не се забелязва от обикновения човек. Не се знае откъде ще излезе някой хумористичен заек. Скрит зад шегата, човек може да се опази и да казва неща, които другите не могат да казват".
Интервюто с Михаил Вешим можете да чуете в звуковия файл.
