Със 175 гласа "за" и трима въздържали се депутатите приеха на първо четене промени в Кодекса на труда, които предвиждат създаване на механизъм така, че минималната работна заплата (МРЗ) да бъде не по-малко от 50% от средната за предходните 12 месеца.
Вносител на предложенията е БСП. От Левицата се позоваха на европейска директива с такова изискване към България и изтъкнаха, че в условията на висока инфлация, ниски доходи и непрекъснато растящи разходи за живот този въпрос отдавна е трябвало да бъде решен.
Лидерът на партията Корнелия Нинова отново критикува служебния кабинет заради отказа да внесе нов бюджет.
"И върху нас тук пада отговорността да коригираме поведението на служебния кабинет, което замрази доходите на българските граждани в най-тежките месеци и в най-големите кризи".
Тя напомни, че бизнесът вече е получил помощ под формата на компенсации за 200 лв. за мегават час електроенергия и го призова за съпричастност.
"Преди няколко дни, по предложение на "БСП за България", подкрепихме българския бизнес, но този път с подкрепа за над 200 лева за ток, т.е. осигурихме на фирмите спокойствие. Нека сега те да бъдат така добри да помогнат за увеличаване на заплатите на работниците".
Съпартиецът на Нинова Георги Гьоков предупреди:
"Ако сега не вдигнем минималната работна заплата със 140 лева, догодина, когато повярвайте ми, ще се наложи да я вдигаме, ще бъде с 300 лева".
Не вдигаме минималната работна заплата, а даваме траен механизъм за определянето ѝ, каза Деница Сачева от ГЕРБ. Тя обяви подкрепата на ГЕРБ при първото четене на проекта като политически знак, но и изрази опасения:
"Трябва ясно да си даваме сметка какви са финансовите възможности на държавата, защото увеличаването на минималната работна заплата с 10 лв. струва 50 милиона лева на държавния бюджет. Трябва да имаме предвид и дали увеличаването на минималната работна заплата с такава голяма стъпка, с която предлагат колегите от БСП, няма да доведе до увеличаване на сивата икономика".
"Продължаваме промяната" ще предложат преди окончателното приемане на промените увеличаването на заплатата да става автоматично и на базата на 6-месечен предходен срок, за да е по-изгодно за работниците, заяви Кирил Петков.
"Периодът е важен, защото в период на инфлация, колкото е по-близо до крайния срок, докато се взима това решение, толкова по-актуализирана е тази заплата. В момента нашите сметки предпоставят, че това ще бъде около 860 лв."
А Асен Василев отговори на съмненията на ГЕРБ:
"Това, което би се получило, ако се закачи за средната работна заплата, е 850-860 лв. бруто. Което означава от 550 лв. нето да стигнем до малко над 600 лв. нето. Не е някакво драматично намесване на пазара, защото няма как да искаме да станем богати, ако държим заплатите ниски. Това е крайната цел в крайна сметка".
От "Възраждане" дойде предложение успоредно с увеличаването на МРЗ да бъде намален данък печалба за малките и средни предприятия. Георги Георгиев каза:
"Защото увеличението на минималната работна заплата ще окаже огромно въздействие върху микро- и малкия бизнес. За тях това е огромна тежест".
Межувременно депутатите приеха на първо четене промени в Закона за местните данъци и такси, с които се облекчават гражданите за сметка на по-голяма натовареност на общинските администрации, които служебно трябва да изготвят справки - например за имоти, такса смет и покупко-продажба на автомобили. Вносител е парламентарната група на "Възраждане".
