Репортаж на Искра и Феня Декало за предаването ''Преди всички''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Обикновено за климатичните изменения се говори като опасност за човечеството. На проблема се посвещават световни форуми под егидата на ООН. Успоредно с тях, за осми път в пустинята Негев, в кибуца Сде Бокер, се събраха учени, за да обсъдят проблемите на земната повърхност и опасността - дори плодородна сега земя да се превърне в пустиня. Специалисти по овладяване на пустинята споделиха своя опит. Над 1000 научни работници от 40 държави на четирите континента изслушаха 250 доклада и научни съобщения. Показана бе изложба на стартъпи, свързани с овладяване на пустинята и превръщането й в плодородна земя. Наред с геологическите, биологически и агрономски аспекти на този проблем бе разгледано и как би се отразило засушаването и недостига на храни на обществото.
Проф. Шимон Рахмилевич е един от организаторите на конгреса, който от години се занимава с отношенията между глобалното затопляне и пустинната земя и търси корените на проблема в прекия и преносен смисъл. Неговите лични изследвания са на границата на науките за Земята и ... психологията. Той се занимава с това какви са взаимоотношенията на кореновите системи на растенията от семейството Картофоцветни, в които влизат домати, чушки, картофи и др. Пред БНР той разказа:
"Тясната ми специалност е "физиология на растенията". Изследванията ми са за влиянието на околната среда върху селскостопанските култури и върху диворастящите растения. В иначе скромния кибуц Сде Бокер, насред пустинята Негев, е един от големите центрове за изучаване на безводните части на планетата. Имаме филиал на университета в столицата на Негев - Бер Шева. При нас се добиват само магистърски и докторски степени. Имаме студенти, но и съмишленици в научната работа от 40 страни на Европа, Азия и Африка. Сред тях са и млади хора от Палестинската автономия и Ивицата Газа, както и бедуини. С мен те изучават корените на нещата и в прекия, и в преносния смисъл на думата.
Според мен е погрешно, че сега в селското стопанство се обръща повече внимание на надземната част на растенията и върху плодовете. Усъвършенстване на селското стопанство е логично да започне от корените. Става въпрос не само за корените на конкретните растения, а и за средата, в която те съществуват. Нас (с моите студенти) ни интересува диалогът на корените с околните гъбички, бактерии, минерали, които ги има в почвата и как те общуват помежду си. В зависимост от това какви са те и взаимодействието им с вода (или безводие) се определят добивите. За това се опитваме да намерим, колкото и смешно да изглежда, "умни корени", на които нито сушата, нито неблагоприятната среда да не им пречат. Не говоря само за замърсени почви, а просто за солени или твърде песъчливи. Да не им пречи, колкото и да е малко водата, с която ги поливат, и да се развиват добре. Тогава правим комбинации между такива умни корени и горната част на растения, които дават много плод. Лично аз се интересувам от съвместимостта на растения от една фамилия. Там влизат домати, картофи и чушки. Ще ви разкажа едни "семейни истории", подходящи за кино-мелодрама. В нея главни герои са корените на домати и чушки. Знаете, че едно от изралските изобретения са доматите "чери". Когато разглеждаме добивите от този вид домати, се интересувам доколко корените "могат да дишат", доколко са съвместими с околните. Доколко те дишат: изхвърлят въглерод и създават енергия, така че растението да се развива. Ако имаме самостоятелно растение от домат "чери", то е спокойно и диша малко. Но ако наоколо има още корени "чери", се активизира. Започва да се страхува от конкуренцията. Добивите му стават по-високи. Когато до него е първият му братовчед - градинският домат, нашето растение "чери" започва да диша още по-дълбоко. То чувства това съжителство като още по-голяма конкуренция. Но ако наоколо се появи негов втори братовчед - корени на чушката, то е под такова напрежение, че започва съвсем тежко да диша. Цялата му енергия отива за оцеляване, а не за плодовете. Всяко растение преди да дава плод се "запознава" със съседите и това може да е много важно за реколтата. За да бъде достатъчно сладък доматът, се нуждае от някакво предизвикателство, като добронамерен съсед от същия вид. Докато чушката е завършен индивидуалист. Затова се опитваме да бъдем нещо като психоаналитик на корените и да знаем как те общуват помежду си. Дори ако самият корен се разклонява на различни места, растението трябва да е наясно коя част от корена е в най-изгодна позиция и да разчита на него".
Доколкото знам има хибриди - в корените картоф, а горе домати.
"Макар и по-далечни братовчеди, картофите и доматите могат да бъдат в едно и също растение. Имаме резултати. Картофите са много по-издържливи, докато на доматите - по-крехки. Например, когато дадена почва е много солена, е трудно да се отглеждат домати. Тогава ги отглеждаме на базата на картофен корен, но там добивът на картофи е добър, а на домати (все още) е сравнително слаб. Работим по проблема. Тази комбинация на шега наричам чипс с кетчуп. Възможни са и други комбинации на горната част от растения от същото семейство, но още не сме достигнали да задоволителни резултати. Работим по "превъзпитането" на чушките, да започнат да се разбират поне с далечните си братовчеди - картофите, но двойката все още страда от "несходство в характерите". Ясно е, че има връзка между случващото се в атмосферата и почвата. При тези хибридни растения бихме могли с едно поливане да отглеждаме два вида реколта. Работим и за съчетания и извън семейство картофоцветни ...".
