Вероятно не си даваме сметка колко често в ежедневието сме в контакт с различни форми на изкуствен интелект. От гледна точка на помощта, която той може да оказва, вероятно ще става все по-незаменим. От гледна точка на човешкото ни възприемане обаче общуването с изкуствения интелект поставя много въпроси. Към нас самите, към нашите способности и нещата, които можем да вършим, към емоционалния ни свят, към страховете ни.
Елена Цанкова, доктор по психология, киберпсихолог, завършила в Германия, която сега работи в Департамента по психология към Института за изследване на населението и човека към БАН, твърди, че тъй като навлизането на новите технологии е стремглаво, то може да бъде плашещо. "От чисто еволюционна гледна точка човекът не е имал достатъчно време да свикне, тъй като новите технологиите са с нас от двайсет-трийсет години. Но човешкото съзнание е уникално и адаптивно и ние се учим все по-бързо. Новите технологии носят със себе си определени рискове, но те са свързани повече с човека, който стои зад тях. Като цяло те са създадени да помагат. Напоследък се наблюдава тенденция за претоварване на човешкото съзнание от прекалено много технологии, но тогава става дума за едно по-контролирано и по-дисциплинирано отношение, което пак зависи само от нас. Тоест да елиминираме използването им до това, което ни е необходимо, за да съхраним съзнанието си"
Странно ли е Изкуственият интелект да създава изкуство, една толкова лична и силна човешка дейност, как влияе той на емоционалните ни връзки и как да избегнем страховете си – чуйте в разговора с Елена Цанкова в "Какво се случва".
