Ако съдим по остротата на емоциите около сюжети, свързани с образованието на децата ни, явно сме много чувствителни към темата. Дали обаче знаем какво образование искаме, как си представяме целите му и очакваните резултати, какви хора бихме искали да изградим образовайки и възпитавайки децата си и за какъв свят ги подготвяме. Едва ли много от нас имат ясен отговор, а и едва ли би имало голямо съвпадение на позициите, особено ако следим спонтанните коментари в социалните мрежи и форуми.
Един въпрос на майка на петокласник (редно ли е текстът на народната песен "Троица братя града градяха" да е в учебната програма за 5 клас), породил малка обществена дискусия с остри реплики и крайни мнения, е само напомняне за многото важни въпроси, свързани с образованието и възпитанието на младите, които трябва да си зададем.
Ако в учебната програма се въвежда текст, доколко е съобразен с интелектуалната, социалната и психологическата готовност на децата да го разберат. Колко подготвени са учителите и как го поднасят на учениците си. Могат ли родителите да го включат в собствените си педагогически усилия. Да се притесняваме ли от сълзите на един петокласник или да се радваме, че отглеждаме чувствителни и съпреживяващи деца. Какво поколение подготвяме и за него ли сме загрижени или робуваме на собствените си страхове и житейска неудовлетвореност. Чуйте гледната точка на Теодор Карайончев, психолог и психотерапевт с педагогически опит в рубриката "Всичко за образованието".
