“Обикновено пред това дете стоят две алтернативи – или то ще израсне, следвайки модела на жертвата, или толерирайки под някаква форма насилието, или се идентифицира с агресора, придобивайки неговото поведение“.
“В очите на детето насилникът е всемогъщ, когато то, искайки да съхрани себе си, всъщност израства с идеята то самото да бъде могъщо, да не се страхува, което именно е придобиване на поведението на насилник“, казва още тя.
“В опита ни, който е повече от 23 години, имаме различни случаи на насилие. Много тежки случаи, които обикновено не завършват с щастлив край. Пред тези деца няма алтернативата да живеят в свят без насилие“, посочва още Боянова.
Реални истории…
“Имаме една много тежка история за дете на 12 години, което има братче. Когато то е на четири години, майката се събира с друг мъж, от който има още две деца. Майката умира, а бащата припознава детето. И започва едно много тежко насилие върху нея, когато тя е 4-5 годишна, но ескалира, когато става на девет. То се изразява през различна форма на възпитание – удари с колани, събличане и сексуално насилие.
В отдела постъпват два сигнала по случая. Впоследствие се активират и другите институции, детето е насочено и към нас. Стига се и дотам да се активират институции като самия омбудсман. На детето е издадена заповед за защита, което е едва за три месеца. То многократно бива разпитвано и обвинявано за това, което му се е случило“, разказва тя и посочва:
Развръзката на тази история е, че насилникът бива условно осъден на пет години, а детето завинаги загубва вярата си в институциите“.
“Съществува Конвенция за защита на правата на детето и различни закони, какъвто е Законът за закрила на детето, Семейният кодекс, Наказателният кодекс, различни директиви и много институции, които работят в тази посока, но докато законите са само на ниво разговор и теория, няма как да защитим напълно тези деца и да гарантираме цялостно техните права“, посочва още Боянова.
Чуйте пълния разговор в звуковия файл.
