Тази седмица се навършиха две години от залавянето и изпращането на Алексей Навални в руски затвор. На какво е символ Навални за свободно мислещите руснаци, какво се случва в руското общество – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова, руска журналистка, избягала в България от режима на Владимир Путин.
Казусът – убежище в България
"Бихме искали да останем в България със семейството ми, защото тук имаме роднини, които ни помагат. Децата ми много тежко преживяха емиграцията – първо, избягахме от Русия, после, живяхме месец и половина в Армения, където само чешкото консулство ни даде виза за пребиваване в държави от ЕС. Дойдохме в България, защото тук имаме роднини, които могат да ни помогнат. Но се оказа, че има бюрократичен проблем да останем в България и само съдът може да го реши. Сега, когато казваме на децата ни, че може да ни изпратят в Чехия, те се разплакаха, защото много добре се адаптираха тук. Имам двама сина юноши, които започнаха да учат в българско училище. Вече пишат и разбират всичко на български, имат приятели, с които дружат, канят ги на рождени дни. А и българското училище е много по-добро от руското, защото тук отношението към децата е чудесно, атмосферата на учене е много добра.
За пример в Русия атмосферата в училищата е на потискане на личността, но училището е отражение на цялата държава. Ако искаш да разбереш какво се случва в една държава, влез в училищата и болниците. В Русия има някакво предубеждение към децата, например, ако не се учи добре, значи е глупав, но това не е правилно, ако едно дете не се учи добре, може би причината е, че не успяваш да направиш уроците интересни, че не успяваш да го адаптираш към учебния процес и лошо преподаваш.
Преди да заминем, преди войната в Украйна, все пак училището беше относително свободно от политиката. Но сега е нещо страшно. Започнаха уроци по пропаганда, милитаризация, провеждат се показни вдигания на знамето, специални уроци има с "беседи за важното". Нещо повече, учебниците по история се пренаписват по отношение на Украйна. Аз слушах урок по обществознание на един от синовете ми и ми настръхна косата, защото учителката им директно им натрапваше конкретни пропутински възгледи за сегашната ситуация."
Алексей Навални
"За свободно мислещите руснаци той е символ на опозицията. Той е противовесът на Путин, символ на смелостта, прямотата и самопожертвованието. Навални е единственият човек, който можа открито да се противопостави на Путин. Той съзнателно се върна в Русия и знаеше, че ще бъде изпратен в затвор и подложен на мъчения. Сега в буквалния смисъл го изтезават с лошите условия в колонията и карцера, в който го поставят с най-нелогични причини. Те просто бавно и демонстративно го убиват пред очите на целия свят. Но Навални не е единственият, който е подложен на мъчения заради политическите си възгледи.
В момента в Русия има член на Наказателния кодекс за Дискредитация на действията на въоръжените сили на Руската федерация на територията на Украйна. По този член са заведени 187 наказателни дела. Но те имат и други членове на Наказателния кодекс, по които затварят хора или им налагат непосилни глоби. Например административните дела са вече над 5000 и то за нещо, което някъде си казал, или неправилно си облечен, или си сложил неподходяща снимка на профила си в някоя социална мрежа. Всяко инакомислие в Русия демонстративно се потиска. И такива дела се завеждат срещу хора от всякакви социални слоеве – преподаватели, лекари, журналисти и съвсем обикновени хора. В моя роден град Томск заведоха наказателно дело срещу едно момиче, цигуларка, преподавателка по музика, за съвсем безобидни постове в социална мрежа. В момента в Русия хората дори не знаят за какво могат да ги нарочат и преследват, толкова са абсурдни поводите за задържане, арести, глоби и т.н. В резултат на това, всички са объркани и изпитват страх от погледа на "големия брат", който може във всеки момент да ги притисне и да попаднеш под валяка на тази система, и край с теб."
Настроенията на обществото
"Зомбирани от пропагандата хора има много, но все пак те не са болшинството. Болшинството е от хора, които се опитват да поддържат една видима аполитичност. Те показват, че ще се приспособяват към това, което става, но това е инстинкт за самосъхранение. Защото, ако излезеш да протестираш, на всички им е ясно какво ще стане с теб. Русия е една полицейска страна. И на хората какво им остава да правят... 140 милиона не могат да си хванат багажа и да напуснат, нали. И по-голямата част от населението просто продължава да се преструва, че нищо не се случва. Дори и колегите ми от университета, в който работех, понякога все още си общувам с тях – никакви разговори за войната, никакви! Това е тема табу. Всички се преструват, че нищо не е станало – е, някой е мобилизиран, е, някъде, някакви взривове на границата имало..., но пък ние ще се преструваме, че нищо не става. Плащат ни заплатите, някои успяват даже да отидат на почивка на фона на войната в страната и така някак си нещата продължават."
Напрежение от сблъсъци в обществото
"Важно е да се знае, че руското общество се радикализира все повече. Даже сега, ако се обърнем към законодателните инициативи на Путин по отношение на инакомислещите, се вижда с каква радост хората с пропатриотични възгледи подхващат идеите, че трябва да се отнема гражданството на всички руснаци, напуснали страната след началото на войната в Украйна. Както и на всички противници на режима на Путин. Сега се канят да въведат закон, с който да отнемат недвижимата собственост на заминалите от Русия. Тоест щом са заминали, значи са предатели и няма да имат никакви права в Русия, дори и да притежават жилище. Тревожно е, че голяма част от обществото възторжено приема такива законодателни инициативи. Но този наратив е като дошъл от Сталинските времена, а днес става все по-открит, незавоалиран. Все едно тези, които са против Путин, не са съвсем хора, а някакви други същества, които нямат права. Това нищо добро няма да доведе.
Мисля, че един открит конфликт между гражданите в Русия, вътре в страната, би могъл да възникне, когато путинската армия съвсем затъне и нищо повече не може да направи на бойното поле в Украйна. Когато страната ни изпадне в кризата на поражението, тогава може да настъпи нещо ужасно в страната. Аз, разбира се, никак не искам това да се случи, но напрежението и градусът на ненавист толкова са се покачили, че вероятно ще има сблъсъци. Радвам се, че успях да замина, защото трудно мога да си представя какви емоции бих изпитвала, ако трябва да мълча, безмълвно да наблюдавам престъпленията, които моята страна извършва срещу друга страна, и не можеш да гъкнеш. Това е много потискащо психологически. Страх ме е, защото мисля за децата си и знам, че не искам децата ми да растат и да се формират като хора в такава среда."
Какво коства на Русия войната в Украйна
"Струва ми се, че тази война е една самоунищожаваща се спирала към едни отминали сюжети, към ненаучените уроци от миналото. Защото това вече сме го преживявали. Имало е диктатури в Русия, в СССР. Имаше завоевателни войни на държавата за заемане на определени територии и унищожаване на самобитността на народите, които живеят там. Всичко това го имаше и не доведе до нищо добро. Съветският съюз се разпадна не защото някакви врагове го смазаха. Той се разпадна, защото не беше жизнеспособен. Защото, за да могат хората в страната да живеят добре, страната да се развива, е необходим друг строй и да се ориентираме към други ценности. Сега се прави отново опит да се върнем и това, което Путин прави, е зараждане на едно мъртво родено дете. То е мъртво в зародиша си. И до какво доведе това вече – доведе до братоубийствена война, а в морално-етическото разбиране това е грях, който ще иска едно всенародно вековно покаяние. Не знам дали ние, като народ, ще можем да стигнем до това."
Преработване на загубата на войната и нова война в Европа
"Всичко зависи от това, как ще се развият военните действия и дали Русия ще бъде оставена на произвола на самата себе си. Защото ми се струва, че Русия самостоятелно няма да може да преработи загубата на тази война. Тоест вътре в обществото няма такава сила, която в момента би могла да разгърне разбирането на ситуацията. Твърде силно в течение на годините и с помощта на пропагандата бе нагнетявано това, което сега имаме в Русия. Просто защото ние излязохме съвсем наскоро от състоянието на робство – духът на свободата се чувстваше в обществото до началото на 2000 година и след това отново всичко започна обратно. Свободите започнаха да се потискат, обществото започна да се връща към авторитарните модели. Човек, който живее бедно и не може да си позволи много неща, има скромни възможности – и финансови, и кариерни, когато на такъв човек му казват как на времето Русия е била една велика страна и че сега искат да я възродят отново, тази подмяна е за целия нормален живот на хората в страната. Дори част от българското общество намира оправдания за действията на руската армия в Украйна и си мисли, че Русия е велика страна и т.н. На тези хора искам да кажа, че наскоро имаше изследване, според което в Русия 6 милиона домакинства и досега живеят с външни тоалетни. Представете си, 6 милиона, това е все едно цяла България, която живее с външни тоалетни, без да има никакви удобства. Ето това говори за богатството и силата на страната."
Лична заплаха
"Ако сега се върна в Русия, повече от сигурна съм, че ще имам проблеми. Ще ме вкарат в затвора и с мен е свършено."
Превод в ефир – Албена Стаменова
Снимка – личен архив
