Изтъкани от добри намерения родителите често дават на малките деца екрани, за да могат да ги нахранят, за да учат песнички, чужд език или просто за да спечелят няколко минути, в които да успеят да свършат нещо. Смята се, че ако детето не прекалява с играенето на игри и не гледа неподходящо съдържание, екранът е добра бавачка.
Само, че излагането на екран от ранна детска възраст има много тежки последствия върху детското развитие. Лекари и специалисти алармират, че клиниките са пълни с деца, които не прохождат, не проговарят, имат забавено телесно, емоционално и умствено развитие и дефицит на комуникативни способности, а нерядко и симптоми като при аутизъм. Нерядко на деца се дават диагнози като дефицит на вниманието, хиперактивност или апатия, когнитивни и поведенчески дефицити.
"Не е трудно да се разбере кога е започнала екранната зависимост – казва доц. Стоян Везенков, защото развитието спира тогава. Когато видим дете на 3 години, което не е проговорило, не общува и още е с памперс, ясно може да се види кога е започнала екранната зависимост и ако това е станало на 6 или 8-месечна възраст, развитието е спряло там. При подходяща терапия, детето се връща към нормален цикъл на развитие, което означава, че няма аутизъм, с каквато диагноза е било доведено".
Осъзнат проблем в обществото е съдържанието (гейминг, хазарт, социални мрежи, насилие, порнография), което деца и подрастващи възприемат чрез екран, но и самото седене пред екран уврежда развитието.
"Екранът кара мозъка да стане зависим от този тип стимулация, затова екранната зависимост всъщност е поведенческа. Тя тренира състояние на "сънищност" и изключване от средата и в реалността детето не може да се ориентира или да действа. То се "зарибява" към екрана, по същия начин, по който се развиват зависимостите от алкохол, наркотици, хазарт и пр. И когато му отнемем екрана, то се държи така, сякаш нещо от него е откъснато.Нещо повече – екранната зависимост усилва всяка друга патология и съществуваща зависимост. Днес това е особено видно с хазарта, който по всякакъв начин се промотира като форма на забавление и прекарване на свободното време през екран. Вече не е необходимо да отидеш до казино или игрален автомат, достатъчно е да отвориш съответното приложение в телефона си и да заявиш, че имаш навършени 18 години.
Когато изчезне будността – изразяваща се в мислене, справяне, творчески подход – тялото се отказва и изгубваме защитните сили, които се борят за смисъл. Психичните процеси влияят и на имунния отговор и когато сме приспани от екраните, защитните ни сили падат.
Към това се добавят и хроничните проблеми с безсънието – когато през деня сме в сънищно състояние и нервната ни система спи, няма как да имаме хубав качествен сън нощем.
Често при нас идват пациенти с паник атаки и тревожност, а нервната им система спи.
Промени могат да настъпят, само когато се събудим за реалния живот, за непосредствените си проблеми и за човека до нас и човека вътре в нас“.
Чуйте разговора с доц. Стоян Везенков за разрушаващото въздействие на екранната зависимост при възрастни и деца.
Доц. д-р Стоян Везенков е доцент по неврофизиология с докторска степен по невробиология от Георг-Август Университет, Гьотинген, Германия. Бил е декан на Факултет Обществено здраве към ЮЗУ „Неофит Рилски“ до 2019 г. Той е ерготерапевт и неврофийдбек терапевт. От 2018 г. основава и ръководи първия частен научно-изследователски Център за приложни невронауки Везенков в София, където се изследват и развиват цялостни биопсихосоциални терапевтични и тренировъчни програми с психофизиологични апаратурни методи, вкл. биофийдбек и ЕЕГ неврофийдбек.
