Имаше реална заплаха от закриване на Центъра за безопасен интернет в началото на годината, заяви пред БНР Антоанета Василева от центъра.
"Въпреки над 9-месечното ни усилие да привлечем вниманието на държавните институции и да съфинансират работата на центъра, за съжаление центърът беше поставен в много трудна ситуация. "Сентио" ни спасиха, защото ако те не ни бяха подали ръка, ние наистина трябваше да затворим двете линии от 1 февруари", обясни тя в интервю за предаването "Хоризонт до обед".
По думите й на телефонните линии, които се обслужват от центъра, всеки може да подаде сигнал за киберзаплахи, за престъпления срещу деца, за незаконно или неподходящо съдържание, за случаи на сексуална онлайн експлоатация.
Тази криза за центъра се случи в момент, в който наблюдаваме много сериозно покачване на сигналите за онлайн престъпления срещу деца за 2022 г., подчерта Василева днес, когато отбелязваме Международния ден за безопасен Интернет. И даде конкретни данни:
"Имаме огромен пик, ръст от 51% спрямо предишната година. Такъв пик наблюдавахме при първата ковид пандемия - от 100% ръст на сигналите през 2020 г., когато имахме около 16 хил. сигнала. За миналата година имаме 23 800 сигнала. Това показва, че престъпленията онлайн, особено срещу деца, бележат ръст и е много важно да има кой да подаде ръка и да регистрира сигнала, да посъветва родители и деца какво да направят".
Константин Веселинов от "Сентио" - компания за киберсигурност, която е помогнала за спасяването на Центъра за безопасен интернет от закриване, обясни, че го е мотивирало това, че не е имало кой друг, което, според него, е срамно. Нямаше кой да подкрепи нуждата на децата от такава подкрепа, подчерта той и продължи:
"Вашето дете има нужда от помощ, вие имате нужда от помощ. На кой ще се обадите? В този момент разбирате, че държавата не може да отдели някаква смешна сума, за да подкрепи тази инициатива. Да няма кой да помогне на децата в нужда... Срамно е! Господата в костюми, които са народни представители - аз разчитам те да се събудят и да направят нещо по въпроса".
За българските деца онлайн тормозът е най-сериозният риск, следван плътно от сексуалната онлайн експлоатация, съобщи Антоанета Василева:
"90% от сигналите, които имаме на горещата линия, са за сексуална онлайн експлоатация. Това означава разпространение на снимки и видео материали, които съдържат еротично или порнографско съдържание с деца, на което деца са карани да се разсъбличат или да правят сексуални действия".
Другото, което се наблюдава, е онлайн стриймингът на сексуална експлоатация, което ще е предизвикателство за разследващите органи в следващите години, отбеляза тя.
Според нея освен силна държавна политика е много важно родителите и образователната система да са подготвени да посрещнат тези рискове.
За миналата година освен онлайн тормоза, наблюдаваме измами, злоупотреби и заплахи с фишинг мейли, каза Василева и даде пример:
"Имахме сигнал от 17-годишно момче, което ни се обади с молба за помощ, защото беше получил на няколко мейла фишинг мейл, на който го заплашват, че са заснели какво е правил той на компютъра си, че е влизал в порнографски сайтове, заплашват го, че ако не плати определена сума, ще пуснат на всичките му приятели това, което той е гледал. Децата, въпреки че са доста умели в боравенето с дигитални устройства, не са подготвени за рисковете в мрежата. Рисковете стават все по-комплицирани".
Константин Веселинов препоръча на децата, а и възрастните, които получават фишинг мейли, да не се плашат и да не се поддават на изнудване. 62% от заразите стават чрез фишинг, подчерта той.
"Да каже на родителите си и да предприемете нещо с тяхно знание" - обърна се Веселинов към децата. Според него хубаво е родителите да обясняват на децата си, какво може да последва от дадено тяхно действие, защото децата не виждат дългосрочно.
Преди ковид пандемията първата възраст, в която децата влизаха в интернет, беше 7 години, посочи Антоанета Василева. По думите й сега обаче децата на 3-4 години вече са в Интернет. Според нея неподходящото съдържание в тази възраст е много опасно.
Деца между 7-12 години най-често попадат в онлайн тормоз, подчерта още тя и изказа мнението си, че училищният и онлайн тормозът вече са едно цяло.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
