Романът "Нощем с белите коне" на Павел Вежинов е равносметка на един човешки живот, но и средоточие на проблеми, разисквани и в предишни произведения на автора за отчуждеността, като интимно състояние на индивида, за стимулиращата роля на любовта и изобщо на духовната взаимност, за уязвимостта на творчеството в едно анормално общество, за моралните основания на обществена отговорност на науката.
"Приемам литературата като спасение и будителство, като събуждане на най-добрите неща в хората – дали ще е само мислене, само чувства дали ще е познание. И белите коне са един символ на устрема към доброто."
Това казва в ефира на "Terra култура" Павлина Вежинова - Делчева.
Тя допълва, че ако Павел Вежинов живееше днес, щеше да му е трудно заради страха от научно-техническия прогрес. Той го приемеше от двете му страни. Положителната страна, която облекчава живота ни, и отрицателната, това че, ние съсипваме земята, въздуха и ставаме по-равнодушни към природата.
Павел Вежинов смяташе, че ние сме част от една безкрайна верига. И ако не осъзнаем, че не сме венец, а част нещо, тази верига ще ни изхвърли и ще продължи по друг начин.
"Това е балансът между разум и чувства. За него това е вечната тема", посочва тя.
Във фантастичната повест "Белият гущер" Павел Вежинов се опитва да предупреди хората какво ще се случи, ако хората вървят по старите пътища, без любов, без елементарна човешка благодарност. Докато повестта "Бариерата" проследява границата между реалност и мечта, идеала за хармония и щастие.
"Разумът ражда справедливостта, а знанието ражда свобода. Литературата носи знание, събужда умовете на хората. Важно е да оставим децата да четат истински, а не насилствено", коментира Павлина Вежинова - Делчева.
"Литературата е завинаги, дали ще е неговата, дали ще е нечия друга. Това е бъдещето, будителството чрез литературата", казва в заключение тя.Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
