Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с , гл. редактор на Българска наука:
"Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса. Дезинформацията е свързана с ВЕИ, с климатичните промени. Реално псевдонауката е част от дезинформацията. Понякога се говори с научни факти за обяснение на ненаучни неща.
В Чехия, от министерствата на здравеопазването и на науката и образованието, заедно с академията на науките, са създадени центрове за информация за граждани и медии, където учени обясняват и помагат при писането на статии например. Това е идея, която може да сработи и тук, ресурсите ги има.
Социалните мрежи държат проблема с псевдонауката - в България ФБ е най-използван и създадените групи се променят, инструментите се ползват срещу нас. Например групата анти-КОВИД стана анти-Украйна. Липсва сериозно критично мислене. Най-лесно е да си задаваме повече въпроси - кой иска аз да знам това. Процесите са циклични.
Алгоритъмът снася повече и повече видеа по някаква тема, имаме допаминова зависимост от скролването. След 15 минути не се сещаме за повечето неща, които сме видели. Мрежите ни дават само това, в което вярваме.
В България се говори достоверно за наука, но е несъразмерно малко, в сравнение с псевдонауката - на 5 истински видеа отговарят 5000 с псевдонаука. Ще взимаме все по-лоши решения. За съжаление трагедиите, свързани с климатичните промени, са в самото си начало.
ИИ е по-скоро езиков модел, алгоритъмът решава какво да даде като информация. Но можем да се възползваме и да работим по-добре и по-бързо с ИИ. Вече на български може да поправя граматически грешки. Използваме научната база данни (над 10000 научни статии) за нашия чатбот. Отговорите на чатбота ще са свързани само с научни статии. Той е за всички наши абонати.
Псевдонауката няма да изчезне, но ни мотивира."
