4
Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век. Нашенската й версия най-често се приготвя от сусамов или слънчогледов тахан и е подсладена със захар или мед. Популярна у нас е също нуга халвата на основата на белтъци, захар и брашно. Но като че ли бялата халва, която се консумира на един от най-големите ни християнски празници Сирни Заговезни, е залегнала най-дълбоко в българските традиции.
В град Борово (Русенска област) все още има жени, които варят бяла халва у дома, така както бабите им навремето. Неслучайно тяхната рецепта беше избрана за участие в тазгодишната национална селекция "Живи човешки съкровища" на Министерството на културата. Приготвянето на деликатеса обаче е доста трудоемко, научаваме от Атанаска Иванова - секретар на читалище "Искра 1898" в Борово. А ето и рецептата:
"За направата на халвата ни трябва билката чувен, – обяснява Атанаска Иванова. – Навремето са я отглеждали в градините, а днес се намира в билковите аптеки. 50 гр от билката се варят няколко дни по малко, докато от 2 литра вода останат около две лимонадени шишета /около 500 мл/ концентрирана отвара за две дози халва. Отварата се разбива на пяна в т.нар. чувенова кофа с малка метличка от чувен. Междувременно се приготвя захарен сироп от 2 кг захар, вода и лимонена киселина, който се смесва с пяната от чувена. Получената смес се бърка на готварска печка на дърва около четири часа, докато достигне правилната консистенция – проверява се, като капка от нея, след изстиване, трябва да е толкова твърда, че да се натрошава, а не да се разтяга. Накрая се добавят орехи, а халвата се изсипва в тава и се украсява с цели орехови ядки, наричани "петлета"."
В днешния град Бяла (някогашното село Горазд ), тази традиция датира от 1880 г., когато пет овчарски семейства се установяват в селището от други части на България и пренасят рецептата.
"Когато решихме да кандидатстваме (за "Живите човешки съкровища" – бел.ред.) с варене на бяла халва за Сирни Заговезни, започнахме да правим проучвания в нашето селище. Разговаряхме с 92-годишната Пенка Великова, за да разберем откога помни, че се е правила такава халва.
А когато аз дойдох като млада булка в Борово, през пролетта на 1986 г., моята свекърва покани тукашна майсторка на халвата, баба Яна, да води процеса на приготвянето й, а по-младите в къщата й помагахме. Това беше първото ми участие в приготвянето на халва"- спомня си Атанаска Иванова.
В наши дни бялата халва се консумира с повод и без повод през цялата година и е широко разпространена в търговската ни мрежа. Но в миналото предците ни са вкусвали белия деликатес само и единствено на Сирни Заговезни. "Хората са приготвяли големи количества бяла халва за този празник", разказва Атанаска Иванова и допълва:
"След Сирни Заговезни започват Великденските пости, когато не се блажи и това е десертът за Сирни Заговезни. Другото нещо, което си спомням е, че на този ден връзвахме парче бяла халва с конец и най-възрастната жена в къщата обикаляше дечицата, наклякали около нея. Докато държеше халвата за конеца, те се мъчеха да хванат парченце от нея в устата. Този ритуал се казва "хамкане". И за детето, което успее да захапе парчето халва, казвахме, че ще е здраво през цялата година. След това конецът се запалваше и ако гори с хубав пламък, се смяташе, че годината ще бъде плодородна. В селото ни още има възрастни жени, които приготвят у дома тази халва, но са единични случаи. Затова искаме да възродим тази традиция" – каза в заключение Атанаска Иванова.
