"В началото на реформата беше заложено здравната вноска да расте през определен период от време до достигане на над 12%. През годините това нещо се забрави, но ние го помним и ще го напомняме." С тези думи д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), напомни преди дни в ефира на БНР за един от първоначалните ангажименти в здравната реформа – поетапното увеличение на здравноосигурителната вноска.
В момента здравната вноска в България е 8% и се определя ежегодно със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). От тях 4,8% са за сметка на работодателя, а 3,2% – за сметка на осигурения. Самоосигуряващите се лица заплащат пълния размер сами.
Икономистът Аркади Шарков също коментира темата в ефира на предаването Lege Artis, като подкрепи аргументите на БЛС:
"Логично е това искане от страна, както на БЛС, така и от страна на всичките останали, работещи в системата. България е на едно от последните места в ЕС по разходи за здравеопазване на човек – около 1000 евро от БВП на човек, при средно 3600-3700 евро за ЕС."
Шарков акцентира и върху друг важен аспект – дали държавата действително покрива пълноценно своя дял от вноските. "Основната тежест в момента пада върху работещите извън публичния сектор", посочва той. По думите му държавата поема около 6,5-7% от нужните средства за групите, които осигурява – деца, пенсионери, служители в полицията, армията и администрацията.
Допълнително, с всяко увеличение на минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, се увеличава и тежестта върху частния сектор. Това индиректно повишава приходите в здравната система, но поставя въпроса за справедливо разпределение на финансовата тежест.
Шарков предупреждава, че в следващите години не се очаква ръст в бюджета на здравната система, какъвто беше наблюдаван в периода след COVID-19. Очаква се увеличението на разходите през 2025 г. да е около 8%, което ще окаже натиск върху болничната и извънболничната помощ, както и върху разходите за лекарства.
"Увеличението на вноските ще падне изцяло върху работодателите и пациентите. Държавата трябва да направи качествен анализ как ще се преразпределят средствата и какво до момента тя реално заплаща за групите, които осигурява," подчертава икономистът.
Допълнително предизвикателство представлява и високият брой здравнонеосигурени – между 700 и 800 хиляди души.
Слушайте!
