През последните 50 години в Европейския съюз не е създадена нито една компания от нулата, която да достигне пазарна стойност над 100 милиарда евро. Това се казва в стратегическия доклад на бившия председател на Европейската централна банка - Марио Драги, изготвен по искане на Европейската комисия в края на миналата година.
САЩ инвестират милиарди в иновации, Китай подкрепя индустрията си с невиждани мащаби. Големият въпрос е какво ще направи Европейският съюз?
Един от най-ключовите въпроси, когато говорим за конкурентоспособност на Европа е как по устойчив начин да се повиши конкурентоспособността ѝ в условията на бързо развиващи се технологии, глобални предизвикателства и необходимост от стратегическа адаптация. Според председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лаен Европейският бизнес модел се пропуква.
„През последните 20 до 25 години европейският Бизнес модел основно разчиташе на евтина работна ръка от Китай, предполагаемо, евтина енергия от Русия и частично възлагане на външни изпълнители на сигурността и инвестициите в сигурност. Тези дни отминаха. Виждаме, че днес Европа продължава да изостава от САЩ и Китай по растеж на производителността. Трябва да поправим слабостите си, за да си възвърнем конкурентоспособността.“
Заяви в началото на годината Урсула фон дер Лаен. През януари тя представи новата стратегия на Европейската Комисия - „Компасът за конкурентоспособност“. Той е базиран на доклада „Бъдещето на европейската конкурентоспособност“ на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги.
Компасът за конкурентоспособност се фокусира върху три стълба: първият е преодоляване на пропастта в иновациите. Вторият е съвместна пътна карта за декарбонизация и конкурентоспособност. А третият е намаляване на европейската зависимостта и повишаване на устойчивостта и икономическата сигурност.
В доклада на Марио Драги се казва, че над 70% от европейските компании посочват липсата на умения като пречка за подобрение на техните икономически показатели. Това се дължи на факта, че около 90% от бъдещите работни места ще имат цифров елемент.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола участва в дискусия на тема: „Преквалификацията на Европа“, която се проведе в Брюксел в средата на юни.
„Страхувам, че оборудваме учениците си с инструментите, от които се нуждаят днес. Ако учите машинно инженерство, можете да намерите работа в Европа в компания, която ще ви вземе веднага. Но ако завършите Изкуствен интелект на по-високо ниво, ако придобиете докторска степен например, едва 19% от завършилите остават в Европа. В същото време дигитализацията променя всяка една работа. Но ако завършите най-бързо развиващата се специалност, която по революционен начин ще промени живота ни, губим повече от ¾ от завършилите. И това е проблем.“
Само 19% от високо квалифицираните европейци, които са избрали да учат „Изкуствен интелект“, остават в Европа, подчерта Роберта Мецола. На какво се дължи това и има ли подходящи условия за развитие на бизнес и иновации у нас? Потърсих мнението на хората:
„Като цяло средата е благоприятна. Лесно се започва бизнес. Самата административна документация е семпла, особено при стартиране на ЕООД. Трудност идва с данъчната тежест. Напоследък вдигнаха прага за регистрация по ДДС, което определено затруднява един стартиращ бизнес. Отделно би могло да се улесни, както е в някои държави, до определен праг на оборота, самият бизнес не заплаща данъци. Тъй като на малките бизнеси им е по-трудно да постигнат икономии от мащаба, за да бъдат конкурентоспособни спрямо големите бизнеси.“
По-малко бюрокрация, повече инвестиции в технологии, по-добри условия за фирмите в цяла Европа – включително и в България. Това са накратко исканията на хората. Изглежда по-консервативният начин на мислене на европейските политици по отношение на развитието и внедряването на изкуствения интелект, вече се променя.
Противниците на зелената трансформация в Европа предупреждават, че стремежът към алтернативни източници на енергия води до по-високи цени на тока спрямо САЩ и Китай. Това, според тях, поставя европейските компании в неконкурентна позиция. Увеличените разходи за електроенергия оскъпяват производството и насърчават изнасянето на индустриални мощности към страни с по-ниски разходи. Критиците настояват за по-балансиран преход с адекватна подкрепа за бизнеса, за да се избегне загуба на работни места и икономически позиции. В същото време защитниците на Зелената сделка подчертават, че инвестициите днес ще осигурят дългосрочна устойчивост и иновационна лидерска роля на ЕС.
Заместник-министърът на иновациите и растежа Красимир Якимов смята, че България трябва да гледа на зеления преход като на възможност, а не като на заплаха.
Може ли Европейската икономика да бъде едновременно зелена и конкурентоспособна?
„Безспорно. България ясно демонстрира ангажимент към балансиране на конкурентоспособността с екологичната устойчивост чрез редица проекти и програми. Един основните приоритети е именно кръговата икономика. Тази ос, насочена към по-ефективно използване на ресурсите, внедряване на зелени производствени линии, рециклиране и намаляване на отпадъците. Предприятията получават финансиране за енергийна ефективност, възобновяема енергия и чисти технологии.
