6
Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет разказваме сега.
Студенти, университетски преподаватели, звукорежисьор, циркова артистка, екскурзоводи, мениджъри, служител в Японското посолство у нас, учители, банков служител, вокален педагог или участници от 34 държани от три континента се събраха във Велико Търново, водени от любопитството си към българския език и култура.
Египетският университетски преподавател Карим Абделгати е от дългогодишните участници в семинара по българистика, който за 48-а година се провежда от Великотърновския университет. От близо два месеца той, с подкрепата на своя университет в Кайро и иракчанина професор Карим Наама, доскорошен преподавател в Стопанския факултет на Великотърновсикя университет, организират курс по начален български език в университета Мансура. Своята над две десетилетна история, свързана със семинара по българистика, египтянинът разказа публично пред близо стоте участници в тазгодишното издание на форума:
„За първи път дойдох тук през 2002 година, нищо не знаех за българския език и много малко знаех за България. Бях на 18 години. Тук намерих приятели. След семинара като асистент по история в нашия университет исках да правя нещо за България. Правих магистратура по средновековна история за България, после правих докторантура за България. Имам голяма любов към България. За първи път в арабския свят започнахме безплатен курс по български език за нашите студенти в Египет. Това е ефект на семинара. Много, много съм доволен“.
36-годишният Рики Гиганто е от Филипините. В родината си е професор по френски език. Сега живее, учи и работи в португалската столица Лисабон, а в България е за първи път:
„Уча български език вечер след работа. Учих романски езици във Филипините. Във Филипините съм професор по френски език. В Лисабон работя в кол център с френски език. В Португалия учих португалски език, работя, а в свободното си време уча славянски езици. За мен България е страна с култура, религия, това е първият ми път в България“.
Историята на началната учителка Валентина Желева, по мъж – Толуш, от Молдова е достойна за роман. На 19 юли тя ще отпразнува във Велико Търново своя 47-ми рожден ден. По няколко пъти в годината целувам българската земя, защото това не успяха да направят приживе баща ми и моят свекър, разказва Валя:
„Много се радвам да съм тук, да се запозная с тези чудесни хора, да науча нещо ново. Бесарабска българка съм. България винаги е била моята втора майка. Всяко свободно време се опитвам да съм тук. За съжаление, баща ми почина много млад и не успя да види България. Зная, че той винаги мечтаеше да дойде в България, но нямахме възможност, защото границите бяха затворени. Свекър ми искаше да целуне българската земя и тогава да умра. И той не успя. Аз сега целувам българската земя, вместо тях. Имам двама големи сина. За мен беше много важно да ги науча на български език и те говорят перфектен български език. Те по-често са тук. Малкият ми син работи тук и аз от него уча български език. Моята задача беше да им кажа, че имат една родина и това е България“.
22-годишният поляк Вартоломей Ушкевич изучава славянска филология и има сериозен интерес към българския език за бъдещото си академично развитие. Младият мъж има интересна първа асоциация, чувайки думата България:
„Соц, и приятните хора. Соцът е интересен за мен. Любимата ми песен е „Една българска роза“ на Паша Христова. Зная тази песен и я пея“.
Още слушайте в звуковия файл.
