От създаването на пенсионноосигурително дружество "Топлина" досега не са съставяни актове за административни нарушения за инвестиции в свързани лица, нито за количествени ограничение за инвестиции в икономическа група. Това съобщи Комисията за финансов надзор след запитване на БНР във връзка с анализ на "Грийнпийс" за ПОД "Топлина". В него се твърди, че дружеството инвестира средствата от пенсионни осигуровки в акции и облигации на дружества, свързвани с бизнесмена Христо Ковачки.
От Комисията посочват, че в момента се извършва обща проверка на пенсионноосигурително дружество "Топлина" и на управляваните от него фондове за допълнително пенсионно осигуряване. Проверката е планова и обхваща преглед на цялостната дейност на дружеството и управляваните от него фондове, добавят от КФН във позиция по темата, публикувана и на сайта на институцията.
В портфейлите на управляваните от "Топлина" фондове фигурират някои инвестиции, споменати в медийните материали, но те не са в свързани лица с дружеството по смисъла на закона, уточняват от Комисията за финансов надзор. Оттам уверяват също, че пенсионните фондове са напълно отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват. Това означава, че дори дадено дружество да изпадне в затруднение или престане да съществува, средствата на осигурените лица не са застрашени.
Пенсионноосигурителното дружество "Топлина" е финансово стабилно, обявиха от пресцентъра на дружеството. "Внушенията, които се правят, не отговарят на истината и имат за цел да уронят доброто име на дружеството и подкопават доверието в допълнителното пенсионно осигуряване като цяло", се посочва в прессъобщението.
Дружеството инвестира средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване в пълно съответствие с българското законодателство, спазвайки нормативните ограничения и диверсификация на риска, пише още пресцентъра на "Топлина". "Фондовете, управлявани от ПОД "Топлина" АД, инвестират в българската икономика и в дружества, които се търгуват на "Българска фондова борса" АД. Голяма част от тези български дружества разпределят дивидент всяка година и всеки и който желае може да си закупи акции от регулирания пазар. Създават се работни в места в България, а не в чужбина", подчертават от пресцентъра.
За БНР от "Грийнпийс" - България коментираха, че в анализа им са описани всички техники, използвани, за да се заобиколи свързаността. Според екоорганизацията използването на подставени лица и офшорни компании би трябвало да е сериозна индикация за риск. "От позицията на КФН не става ясно тя прави ли някакви усилия да разкрие, че някои дружества може реално да имат общ контрол, без самите те да са декларирали това. Ако не е направила такова усилие, е нормално и да не са установени административни нарушения", уточняват от "Грийнпийс".
"Именно евентуалното заобикаляне на свързаност "по смисъла на закона" е тема на доклада и регулаторът би трябвало да се интересува рисковете да се минимизират и при нужда да настоява законът да се променя", добавят от българския офис на "Грийнпийс".
