Необходим е сериозен анализ, обясни говорителят на Кремъл Песков това, че началникът му още не е реагирал лично в публичното пространство. И отказа да е говорител и на бившия президент Дмитрий Медведев, който първо се подигра на Тръмп за "театралния ултиматум", а след това заплаши НАТО с превантивен удар.
Темата коментира за БНР руският политолог Андрей Колесников.
"Обикновено при шоково събитие или новина позицията се формулира много дълго и властите изпадат в ступор за няколко часа или няколко дни. Сегашната ситуация е такава. От една страна, Лавров може да каже, че Тръмп говори едно днес, а утре друго, но мисля, че са изплашени и не са били подготвени за такова развитие на събитията.
Това беше един от възможните сценарии, за който трябваше да се подготвят. Той може сериозно да навреди на икономиката. Тя е силно зависима от паралелния внос и от бюджетните приходи от продажбата на енергийни ресурси. Икономиката е в лошо състояние. Бюджетът засега е балансиран, но мисля, че ако бъдат реализирани мерките на Тръмп, бюджетният дефицит ще се увеличи. Замисълът на Тръмп е ясен: намаляването на бюджетните приходи означава намаляване на разходите за военни цели.
В Русия има един виц, който със сигурност знаете. Когато баща алкохолик губи работата си, синът му го пита: "Татко, това означава ли, че ще пиеш по-малко?" "Не, означава, че ти ще ядеш по-малко", отговаря бащата. Подозирам, че ако Тръмп въведе тези санкции, парите за здравеопазване, образование и наука ще намалеят още повече. А разходите за военни цели и за социална подкрепа на военните и техните семейства ще останат високи.
Много сериозен проблем остава инфлацията, която расте заради поскъпването на комуналните услуги и благодарение на военните разходи."
Москва няма да промени позицията си след ултиматума на Тръмп, съобщи тази седмица Ройтерс, като се позова на три близки до Кремъл източника. "Путин цени отношенията си с Тръмп и проведе добри преговори с Уиткоф, но интересите на Русия са над всичко", посочва единият източник. "Целите на военната операция в Украйна за по-важни за властта в Русия от всякакви потенциални загуби в резултат от западния натиск", допълват другите два.
"Да, Путин не обръща внимание на икономическите и психологическите загуби. Кефирът няма да изчезне от неговия хладилник. Този режим безспорно не се вълнува от това, което ще става с хората. Бедното население лесно се манипулира и зависи от държавата. Ако социалната политика остане също толкова активна, колкото е в момента и се запазят такива стимули като подкрепата на тази част от населението. Това са онези, които са готови да се продават на държавата, онези, които подкрепят държавата активно и онези, които я подкрепят пасивно. Това е по-голямата част от населението и на него се разчита.
Налице е това, което се нарича стагфлация. Тя изобщо не се забелязва в Москва. Мисля, че се забелязва повече в останалите райони на Русия, но икономическата ерозия е в ход. Никой обаче не може да каже къде е границата, отвъд която започва икономическото недоволство и осъзнаването от голяма част от населението, че това е свързано със "специалната военна операция".
Очевидно Путин смята, че има ресурс да продължава и че хората ще изтърпят и това продължаване на войната и допълнително влошаване на икономическата ситуация. Още през 2016 г. той каза по време на някакво икономическо съвещание, че хилядолетната история на Русия е по-важна от икономическите успехи."
Зная, че внимателно следите социологическите проучвания на вашите колеги от "Левада център", с които работите. Има ли някакви промени през последните месеци в отношението на руснаците към войната в Украйна?
"Това, което е съществено през последните месеци, е увеличаването на привържениците на мира, но при условията на Русия: запазване на окупираните украински територии и отказ на Украйна от встъпване в НАТО. Това всъщност е добра преговорна позиция, с която могат да започнат реални преговори, ако те изобщо се състоят. Броят на привържениците на мира се увеличи значително - до около 60%, а броят на привържениците на продължаването на бойните действия намаля - до около 30 на сто.
Това е свързано с Тръмп, с умората от войната и с надеждата за връщане към нормалния мирен живот, какъвто беше той до февруари 2022 г. И ето че сега тези очаквания не се оправдават.
Как ще реагират на това хората - засега няма достоверни проучвания. Трябва да мине известно време, за да могат хората да осъзнаят случилото се. Както предполага моят колега, социологът Денис Волков, който написа статия на тази тема, хората ще възприемат това като нещо, което е трябвало да стане, но не се е получило. Ние сме за мир, но така или иначе властта решава. Не можем да повлияем на нищо. Това е! Точка! Продължаваме нататък. Мнозина смятат, че това ще засегне репутацията на властта. Не! Хората са вглъбени в себе си и в проблемите си. Свикнали са да се адаптират към това, което става във външния свят. Ще се адаптират и този път. За съжаление."
Тази седмица военен съд в Русия осъди задочно на 14 години затвор по обвинение в оправдаване на тероризма един от най-четените съвременни руски писатели, който живее в изгнание от 2014 г. - Григорий Чхартишвили, по-известен с литературния си псевдоним Борис Акунин. Какво ни казва тази присъда за днешна Русия?
"Както разбираме, и шокът, и безкрайният абсурд също могат да се превърнат в рутина. В този смисъл подобни присъди са шок и от гледна точка на тежестта на наказанието, и от гледна точка на личността на задочно осъдения. Това вече е рутина, това вече е реалност. Всъщност буквално живеем в антиутопия. В тази антиутопия такива присъди на такива хора са възможни.
Всеки ден могат да се открият свидетелства за абсурд и за невероятна жестокост. Това е просто едно от поредицата абсурдни събития в тази оруеловска реалност.
Това е философски въпрос, но е удивително как така хората живеят в два свята. От една страна, имаме свят на антиутопията с арести, национализация, обиски, чуждестранни агенти и нежелателни организации. Йейлският университет също е нежелателна организация, което също е шок. Даже пълен абсурд.
От друга страна, има нормален живот. Има някаква пазарна икономика, магазините и кафенетата са отворени, хората живеят живота си, планират летния си отпуск. Това е един и същи живот, който протича в две паралелни реалности. Това е много странно съществуване, но то може да продължи дълги години. На това всъщност се крепи Путин."
