След 2022 г. България преживява соларен бум – само през 2023 г. бяха въведени над 1300 мегават часа нови мощности, а в определени часове слънцето вече покрива до 80% от потреблението. Това води до по-ниски разходи, по-ниски емисии и по-чист въздух.
Силната концентрация върху соларната енергия обаче измества фокуса от другите възобновяеми източници, като вятър и биомаса, което създава дисбаланси в дългосрочен план, това отбелязва в доклад д-р Мария Трифонова, която е автор в Климатека и преподавател в катедра "Икономика и управление по отрасли" на Софийския университет, експерт в областта на възобновяемата енергия и нейната пазарната интеграция, националните и европейски политики за декарбонизация, както и социо-икономически аспекти на енергийния преход.
В периода 2022–2024 г. производството на електроенергия от фотоволтаични мощности у нас претърпява истинска революция и се превръща в централен елемент на енергийния микс.
След началото на войната в Украйна и последвалата енергийна криза, породена от рязкото поскъпване на енергоизточниците на глобално ниво, много български компании предприеха инвестиции в соларни мощности за собствено производство, с което спестяват разходи за електроенергия от борсата и смекчават ефекта на рекордно високи разходи.
Динамиката продължава и през 2024 и 2025 г.
"Наистина данните са впечатляващи. Подобен соларен бум се наблюдаваше в страната през 2012-а, когато за една година бяха инсталирани 800 мегавата мощности. Това е била единствената година с рекордно присъединени мощности преди 2022-ра, но за разлика оттогава, сега говорим за изцяло частни инвестиции, направени без държавни преференции или европейски програми", коментира пред БНР-Радио София д-р Трифонова.
През пролетта и лятото все по-често ставаме свидетели на дни, в които слънчевата енергия осигурява над 50% от дневното производство (между 9 и 16 ч.).
Данните на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) дори сочат, че благодарение на батериите, вградени към новите соларни мощности, слънчевата енергия присъства в системата в България и след 20 ч., което показва все по-висока надеждност и гъвкавост на този източник.
"Много хора не го знаят и не разбират, но в момента цената на енергията от вятър и слънце е най-ниската в микса в сравнение с всички други технологии. Това ни кара да говорим за системна трансформация – допълни д-р Трифонова. – У нас енергията от въглища и АЕЦ от над 75% вече е около 50% и се спекулира, че това носи рискове за енергийната система."
По думите на експерта, България поема по път, по който вече са поели държави като Германия, Дания, Австралия. Например в една Австралия соларните системи често покриват дори 100% от потреблението в някой часове.
Като неположителен факт д-р Мария Трифонова подчерта, че в целия този процес потребителите и домакинствата остават встрани.
Вятърната енергия у нас все още има оскъден дял.
Чуйте разговора на Катя Василева.
