В рубриката "Времето на редактора" вниманието е насочено към изложбата "Прогонването" – един дълбоко емоционален и визуален архив на асимилацията, създаден от кураторите Диана Иванова и Зейнеп Зафер. Експозицията се опитва да върне видимостта на една премълчавана и болезнена история – тази на българските турци, преживели две големи вълни на изселване през 1969 и 1989 година.
Фотографиите на Сюлейман Акман и Бехич Гюналан улавят лицата на страха, смелостта и достойнството, на хора, поставени между две родини и два свята. "Не гледайте просто снимки – потопете се в истории, които са част от нашето общо минало, открийте свои близки и може би части от себе си", призовава изложбата.
В разговор за предаването "Нашият ден", директорът на Художествената галерия в Русе Еслица Попова споделя размислите си за значението на тази експозиция:
"Историята, народностите и етносите винаги са в някакво движение – на всички континенти. Това се случва и при нас. Само че за първата вълна на емигрантстване ние почти нищо не знаем."
Попова подчертава, че "Прогонването" не е просто изложба, а акт на припомняне – опит да се събере и подреди паметта, разпиляна между поколенията и границите. Чрез документалните фотографии и личните истории, проектът връща човешкото лице на историята, изваждайки от забравата онези, които дълго време са били без глас.
Слушайте!
