Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В рубриката "Помните ли…?" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" изказваме почит към един от големите български тенори от втората половина на ХХ век - Любомир Бодуров, артист с интересна творческа съдба, чийто професионален път започва на оперетната сцена и продължава на оперната. В спомените на меломаните от онова време той остава като запомняща се личност - певец с красив глас и осанка, еднакво убедителен и в двата жанра. На 14 октомври се навършиха 100 г. от неговото рождение.
Любомир Бодуров е роден в Бургас. Пее от дете - първо в училищния хор и самодейност, а по-късно учи при Георги Златев-Черкин. Когато е на 24 години, той заминава за София с намерението да продължи обучението си и да се занимава професионално с вокално изкуство. Веднага постъпва в легендарния мъжки хор "Гусла" и след това в Държавния музикален театър. Прави дебюта си на оперетната сцена през 1951 г. в ролята на Адам от оперетата "Птицепродавецът" от Карл Целер. След това, в продължение на няколко години, изпълнява централни тенорови роли в този театър.
Въпреки успехите си, Бодуров продължава своето образование. От 1952 г. учи при вокалната педагожка Констанца Кирова. През 1954 г. той печели първа награда на международния конкурс „Ема Дестинова и Карел Буриан“ в Прага, а през 1955 г. - от Петия световен младежки фестивал във Варшава. В периода 1955/1956 г. прави специализация в Болшой театър в Москва. Там, на 1 април 1956 г. Любомир Бодуров дебютира вече като оперен артист на сцената на Болшой театър с ролята на Дон Хосе в операта „Кармен“ на Бизе.
След завръщането си в България продължава да работи в Музикалния театър, а през 1957 г. е назначен за редовен артист в Народната опера в София, в която поема част от централния теноров репертоар и печели обичта на публиката.
В Музикалния театър ярки роли на Бодуров са Адам в оперетата „Птицепродавачът“, Парис в „Хубавата Елена“, Баринкай в „Цигански барон“, Маестрото в „Младостта на Маестрото“, Радойко в „Имало едно време“ и много други. „Всяка моя роля в операта е силно драматична и затова съм благодарен на оперетата, че ме изгради не само като певец, но и като артист“, казва Любомир Бодуров.
Той гостува на престижни оперни театри в Европа - в бившите социалистически страни, както и в Белгия, Германия, Италия, САЩ, Франция и Япония. "Гостуването на българския тенор бе приятна изненада за лондончани. Гласът му се лее като най-нежна флейта", пише вестник The Times по повод турнето на Любомир Бодуров във Великобритания през 1974 г. Няколко пъти големият артист получава покани да се присъедини към трупите на оперни театри в чужбина, но решава да остане в България. У нас той получава многобройни държавни отличия и награди, включително званието "народен артист". Завършва земния си път през 1992 г. на 66-годишна възраст.
В звуковия файл можете да чуете рубриката "Помните ли..." и красивия глас на Любомир Бодуров в един от неговите записи - куплети на Баринкай из оперетата "Цигански барон" от Йохан Щраус-син. Партнира му Радиооркестърът под диригентството на Драгомир Ненов.
4
