“Дай, бабо, огънче”, “Кральо, Портальо” и какви ли не още игри са забавлявали нашите прадеди. Много от тях са запазени и до днес. Съвременните деца знаят някои от песните, съпровождали игрите. Дори неразбираемите словесни формули на детските броилки са се съхранили, макар никой да не може да обясни смисъла им.
Детските игри в българската народна традиция дават на децата много весели моменти с по-възрастните. Те приобщават малкия човек към семейството, като неусетно му предават знание за роднинските връзки, за йерархията в общността, за това какво е добро и какво – не. Някои учени твърдят, че в тях се съдържат кодирани словесни символи, които предпазват малкото дете от недоброжелателни мисли и действия. Както и от лоши влияния, които могат да дойдат от света на страховитите митични същества. Много игри за най-малките са изградени във форма на диалог, в който детето участва. Ако може да говори. Или колкото може. Целта е да научи определени фрази, които указват посоките “нагоре”, “надолу”. А също какво е “вкъщи”, какво е “навън”. Една от тези игри-залъгалки е популярната “Хвър-хвър, вранче”. Участниците в играта подреждат ръцете си една над друга. Всеки захваща леко ръката под неговата. Ръчичките на детето също са заловени в тази вертикална редица. “Къде ходи, вранче? – При баба на гости. Какво ти даде баба? Чорбица и парица. Хвър!” При последния възглас участниците пускат ръцете си, все едно наистина са птици, полетели в различни посоки. В някои от вариантите бабата дава кравайче, орехче. Но паричката неизменно присъства в текста. Тази игра е описана от изследователите във всички райони на страната ни. Заедно с друга, също много популярна и обичана – “Дай, бабо, огънче!”. Не е случайно, че ролята на бабите е толкова важна в детските залъгалки, наричани още “забавки”. Както днес, така и в миналото, малчуганите били поверявани най-често на своите баби.
Забавките, предназначени за най-малките обикновено се играят вкъщи, а детето не винаги е активен участник. То по-скоро подражава на определени движения, повтаря кратки думи. И така неусетно придобива важни умения. В българския фолклор съществува огромно разнообразие от игри, с които по-големите деца се забавлявали на открито. Обичана, известна и практикувана в цяла България е “Кральо, Портальо”. Тази игра е съпроводена от специална песен, която децата пеят през цялото време.
“Кральо, Портальо” забавлява и днешните българчета. Играе се и от момчета, и от момичета, обикновено на възраст до 12-13 години. Двама от участниците са бъдещите лидери на двете групи, които ще премерят сили. Всеки от тях си избира кодова дума. Двамата се залавят за ръце, като оформят арка, под която другите деца преминават. В един момент “затварят” въображаемата врата и едно от децата се отделя от редицата. Тихичко го питат коя дума си избира. Според избора си, всеки попада в единия от “отборите”. Когато и последното дете е разпределено, двете групички се разделят. Залавят се за кръста в редица и теглят с всичка сила, като се стараят да издърпат към себе си другите. Обикновено накрая всички падат на земята, изморени от усилието, весели от победата или решени да “бият” следващия път. Избират други двама за портата и започват отначало: ”Кральо, Портальо, отвори порти, че ще замине царят на война. Отворете, затворете, само един оставете!”
Голям интерес представляват т.нар. “броилки”, с които обикновено започват много игри . Особено играта на криеница, наричана според региона “жмичка”, “жоменка” и т.н. “Онче, бонче, счупено пиронче” е сред най-популярните броилки. Както и “Андантина, сара катина, сара катики, тики...”
Някои изследователи считат, че в неразбираемите за днешните българи словесни формули, се съдържат елементи от древни бройни системи, използвани много преди основаването на българската държава. Дали е така, не се знае със сигурност. Но е факт, че в детските фолклорни песни, игри и залъгалки са съхранени старинни думи и символи.
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...