Защо да не рециклираме, вместо да продължаваме да добиваме ценни метали
Извличането на полезни изкопаеми открай време e дейност, която носи много рискове за околната среда. Привържениците на устойчивото развитие на планетата предлагат друг подход. Защо да продължаваме да вадим от недрата на земята едни изчерпаеми ресурси, след като можем да ги извличаме от отпадъците на продуктите, които ги съдържат. Само в бързо излизащите от употреба апарати на мобилните телефони са включени към 40 ценни елемента – най-много мед, но също така и специални метали като калай, кобалт, индий, антимон или благородните сребро, злато, паладий. Грамадите изхвърлени мобилни телефони и други електронни устройства не са ли друга „златна мина”, заслужаваща вниманието ни?
Минното дело консумира още два важни ресурса – обработваема земя и вода
В районите, където се добиват полезни изкопаеми, минното дело влиза в конкуренция с местното население по отношение на използване на обработваемите земи и водните източници. Комунистическите времена ни оставиха крещящи примери за унищожаване на обработваеми земи, като например Маришкия въглищен басейн, насред чернозема на Тракийската равнина, припомня Драгомира Раева от екологичното сдружение „За Земята”. Още по-силен е конфликтът по отношение на водните ресурси, на които минното дело е голям консуматор. Такъв проблем възниква около предстоящата експлоатация от канадската компания на златното находище на Ада тепе край Крумовград, в Източните Родопи.
„В регион, където сушата е нещо съвсем обичайно за летния сезон, ще оперира компания, която ще използва огромни количества вода, за да поддържа своето производство – казва Драгомира Раева. – Това поставя под въпрос сигурността на местното население за снабдяване с вода – не само за напояване, но и питейна.”
Хвостохранилищата са най-големият проблем на мините в България.
Огромното количество отпадъци, които извличането на полезни изкопаеми оставя след себе си, са най-големият проблем. От последната справка на Евростат за 2008 г. научаваме, че България е страната, произвела най-голямо количество минни отпадъци – 150 хиляди тона, посочва г-жа Раева. Освен твърдия отпадък, който освободен от опасните съставки, може да бъде използван в строителството, най-сериозен замърсител са хвостохранилищата. Тези огромни езера с отпадни води от добива на руди съдържат коктейл от тежки метали и токсични съединения. Проблемът е наследен от миналото, но това често е добро извинение за бездействие и на настоящите експлоатиращи компании. Такъв е случаят с разработването на медните мини в Панагюрище. Минните отпадъци носят риск от замърсяване на въздуха, почвите и водите.
„В самата скала на златното находище край Крумовград например се съдържат огромни количества арсен – посочва г-жа Раева. – Когато тази скала бъде изкопана, натрошена и изложена на изветряне, слънцегреене и досег с водата, силно токсичният арсен може да се отдели и да попадне в почвата, в реките и да причини сериозно замърсяване в целия регион.”
Цианидите – една вече спечелена битка
България има едни от най-богатите на злато находища в Европа. Имала е такива още в древността, откъдето и многобройните прекрасни златни съкровища на траките, които археолозите откриват и до днес. Но златото в тези руди е примесено с високо съдържание на арсен. Коалицията от екологични организации „България без цианиди” има в актива си важна спечелена битка. Не бе позволено на добивните компании да използват най-рентабилната технология за преработка на златни руди – чрез използване на цианидни съединения. Защото голямото количество арсен в рудата, примесено с цианиди, би означавало изключително висок здравен риск на населението. Битката с канадската компания, опитала се да използва цианидна технология за преработка на златната руда в Челопеч, бе дълга и неравна. Но завърши с решение на компанията да не преработва рудата у нас, а да я изнася в Намибия. Силната обществена съпротива срещу цианидната технология отказа фирмата да я прилага и при бъдещата експлоатация на мината в Ада тепе. Впрочем там няма да има и тепе (хълм) след старта на експлоатацията й.
За по-трайно решаване на проблема екологичната коалиция „България без цианиди” и политическа партия „Зелените” настояват за законодателна забрана на цианидната технология в минната индустрия в България, а и в ЕС.
„Според ЕК съществуващите екологични стандарти гарантират, че използването на цианиди в минно-преработвателната индустрия може да бъде щадящо за околната среда и човешкото здраве – казва г-жа Раева. – Но тук идва въпросът с авариите, които рано или късно се случват. Спомняме си през 2000 г. инцидента със златната мина в румънския град Бая Маре. При разлив на хвостохранилището там бяха засегнати голяма част от реките в Румъния и опасното замърсяване с цианиди стигна до Дунава, където изтрови тонове риба и заля с токсична кал обработваеми земи край реките в Унгария, Румъния, та дори мисля и в Сърбия.”
Контролът и пак контролът.
Както в много други области на живота у нас, и в минната индустрия слабата брънка е контролът, твърдят еколози. Но проблем има и в самия Закон за подземните богатства, който според ЕК не съдържа всички изисквания на евродирективата за управление на минните отпадъци. Комисия е започнала наказателна процедура срещу страната ни за не добро прилагане на този европейски регламент.
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
В "България днес" на 29 ноември се спираме събитията с балкански адрес от изминалата седмица, събрани в традиционния ни петъчен информационен обзор "По..