В една от най-престижните зали на Радио Ватикана в Рим бе представена книгата на д-р Кирил Карталов „Монсеньор Ронкали и неговата апостолическа мисия в България”. Авторът е кореспондент на Папския комитет за исторически науки – чест, която получават малцина в света. Книгата е издадена на италиански език и е обогатена със списък от неиздавани документални източници, пазени в тайните архиви на Ватикана. В интервю за Радио България д-р Кирил Карталов припомня кой е монсеньор Анджело Джузепе Ронкали.

„Монсеньор Ронкали пристига на 25 април 1925 г. в България като апостолически визитатор и това е началото на неговата дипломатическа кариера”, разказва д-р Кирил Карталов. – Той остава 10 години в нашата страна, след което отива 10 години в Истанбул, няколко години в Париж, става патриарх на Венеция и от 1958 г. е папа на Римокатолическата църква с името Йоан XXIII. Наричат го „добрият папа”, заради неговата лична хуманност, апостолската му работа и директния контакт с хората. Благост и доброта бележат целият му живот и не случайно като папа той прави най-големия жест към католицизма като свиква Втория ватикански събор, който реформира изцяло визията на църквата към света тогава.”

Наричат го „българският папа”, не само заради пословичната му любов към нашата страна, но най-вече защото престоят му в България бележи развитието на неговата дипломатическа кариера. След голямото земетресение в Чирпан през 1928 г. монсеньор Ронкали има изключителна роля.

„Създава „трапезариите на папата”, както са се наричали тогава”, продължава д-р Карталов. – Изхранвал е всички бедстващи, които е могъл да събере. И не само тогава. Той винаги е помагал не само на католическата общност, но и на всички православни, които са в нужда. В много доклади, от неговата официална дипломатическа кореспонденция до Рим, попаднах на призиви към тогавашния папа Пий XI да съдейства за намаляване на непосилните репарации, които България е трябвало да плаща след Първата световна война.”

Монсеньор Ронкали активно съдейства за преодоляване на църковните догми, съпътстващи сватбата между италианската принцеса католичка Йоанна Савойска – дъщерята на Виктор Емануил III и православния цар Борис III. Дипломатическите совалки дават резултат и на 25 октомври 1930 г. Борис и Йоанна се венчават в църквата в Асизи. Д-р Кирил Карталов е попаднал на документ, който доказва негативното отношения на Светия престол към последния български цар.

„Борис III и Йоанна Савойска подписват писмо, което адресират до папа Пий XI, в което дават думата си, че тяхната сватба ще бъде католическа и техните деца, независимо от пола им, ще бъдат кръстени в католическата вяра, разказва той. – Не се случва така. Борис III защитава държавните си интереси и собственото си достойнство пред главата на Римокатолическата църква. Последвалата венчавка в катедралата „Св. Александър Невски” не е трябвало да се повтори. Кръщението на Мария-Луиза наистина е трябвало да бъде в католическата вяра, но пак поради обстоятелствата тогава, не се случва. Същото става и със Симеон, но тогава Ронкали е вече в Истанбул. Той многократно е умолявал да се спазват уговорките. Имал е много лични разговори с царското семейство и с огромно разочарование е заявил, че това ще работи против интересите на България.”

Вече като папа Йоан XXIII Ронкали има голяма роля при прекратяването на Карибската криза от 1962 г., като съдейства за диалога между американския президент Кенеди и тогавашния лидер на СССР Хрушчов. Това става повод да получи Международната награда за мир „Балзан”. След това се ражда един от най-важните документи на съвременната католическа църква – енцикликата Pacem in Terris („Мир на земята”) на папа Йоан XXIII, която и днес има изключително значение. „Смело мога да кажа, че този документ е такъв заради неговия 10-годишен престой в България”, убеден е д-р Карталов.

Като поредно доказателство за голямата любов на монсеньор Ронкали към България, д-р Карталов цитира част от неговата последна проповед у нас на 31.12.1934 г. „Ако някой от България мине близо до моя дом – било през нощта или по време на трудности в живота си – винаги ще намери на моя прозорец една запалена свещ. Нека почука. Никой няма да го попита дали е католик или православен – достатъчно е, че е брат от България”. Когато папа Йоан XXIII си отива от този свят на 3 юни 1963 г., изпълняват неговата повеля „на прозореца ми запалете свещ за България”. Ватикана ще канонизира за светец „българския” папа Йоан XXIII. Тържествената церемония във Вечния град на 27 април 2014 г. ще се води от папа Франциск.