Има една ценност, за която се сещаме едва, когато я загубим - здравето. Международният ден на здравето 7 април е именно да ни напомни за това, а също и за труда на хората, призвани да ни помагат, щом изгубим доброто си здраве. Инициативата за отбелязването му е на Световната здравна организация и има над 50-годишна традиция. През 2014 г. на този ден стартира кампания за предпазване от векторно предаваните болести. Те са най-характерни за тропическите региони на земята, където достъпът до чиста вода и хигиенни условия е ограничен. Най-смъртоносната такава зараза е малрията, която през 2010 г. взима около 660 хиляди жертви – предимно деца в Африка. Най-бързо разпростиращата се болест обаче е вирусната инфекция денга, която за последните 50 години е разширила обхвата си 30 пъти. И двете се предават чрез ухапване от комар.

Насекомите могат да бъдат преносители на редица паразити и патогени, които атакуват както хората, така и животните. Комарите например могат да заразяват с шест различни и еднакво опасни болести. Освен малария и денга, това са лимфатична филариоза, известна като "слонска болест", чикунгуня, японски (или комарен) енцефалит и жълта треска. Обикновено едно ухапване е достатъчно за заразяване на кръвта.

Глобализацията, усилените връзки между континентите, урбанизацията и климатичните промени оказват огромно влияне върху разпространението на тези зарази и успяват да ги пренесат в страни, където до този момент са били непознати. Затова и усилията на международни неправителствени организации, както и на правителствата, насочени срещу тях, се засилват. Макар че обхватът на векторните болести се увеличава, общите усилия успяват да намалят смъртните случаи, пише СЗО.

Целта на тазгодишната кампания на здравната организация е да информира обществата, които са в най-голям риск, но и всички останали в риск като пътешествениците, международните търговци и хората в страни, където това е нова заплаха, за начините да се предпазят от подобни инфекции.

Освен за здравето на своите пациенти, лекарите у нас водят истинска борба за справяне с трудностите в професията, които им поднася и недовършената реформа в българското здравеопазване. Пациентите пък се борят с опашките пред кабинетите, най-вече на общопрактикуващите лекари, които поради забавеното въвеждане на електронното здравеопазване у нас, са заринати от бумащина. В същото това време българите продължаваме да водим класациите по сърдечно-съдова заболеваемост,  страната ни отбелязва и тревожен ръст на онкологичните заболявания,  диабетът  се „подмладява”, нараства броят на хората с наднормено тегло и затлъстяване… Промяна в начина на живот и хранене, както и превенция на социално значимите заболявания, са сред мерките, които са в състояние да ни изведат от черните списъци. Надежда носи, разбира се, и младото поколение български лекари, както и развитието на медицината като цяло. А в момента, чувстваме ли се спокойни ние – българите, като  пациенти? Според Радослав Наков – четвъртокурсник в Медицинския университет в столицата, определено „да”. Единственото, което го притеснява, е късащата се на моменти връзка между Здравната каса, лекарите-специалисти и клиничните пътеки. Радослав посочва също така, че определено съществува напрежение по веригата лекар-пациент. Усеща го когато ходи на практически упражнения в различни клиники. Посочва, че прекалената документация натоварва лекарите, уморява ги допълнително, а според него не трябва да е така. Лекарят трябва да бъде оставен да лекува, да помага на пациентите си. Надява се, когато започне да практикува нещата да са по-уредени. Пожелава си  също така добро възнаграждение, което да отговаря на знанията и труда му,  доволни и благодарни пациенти и здраве, разбира се.