В ъгъла на Югозападна България, недалеч от границата с Гърция, е сгушен най-малкият град в България. Това е приказният Мелник с вековни чинари, два реда възрожденски къщи покрай реката и два-три автобуса население. Градчето е известно далеч извън пределите на страната с автентичната си архитектура и омайно вино, любимо на Уинстън Чърчил. Той си поръчвал „мелнишко биле” всяка година.
Сред кръчмите в градчето-музей има една обаче, която с право може да се нарече кръчма на поетите, виното и любовта. „Казват й хубавата – за хубави хора е”, подмамва те остроумният кръчмар бай Илия, поет и философ по душа. В нея идват поети, писатели, художници, артисти и всякакви бохеми. Място за шеги и закачки, където се раждат шедьоври на „тялото, ума и духа”. Само тук се лее рубиненото т.нар. „Любовно вино” – „Чупи кревати”. Замезва се със „Сирене Муци”. Ядат се „Боб-масло” и „Умни агнешки главички с голям мозък и дълъг език”. Пие се „за и след криза” – развеселява те находчивият домакин. За капак документира факта с лична снимка с баш майстора на любовната лирика Евтим Евтимов, на гърба с не по-малко остроумен и любопитен автограф: „На големия поет Илия Гърчев от неговия личен кръчмар Евтим Евтимов.”
Запознанството им тръгва от поетичните вечери в Мелник. Навремето в тях участвали най-известните български поети, както и творци от Македония и Гърция:
„За Евтим Евтимов имам чудесни спомени – разказва бай Илия. – Една вечер имаше сбирка на гилдията на поетите. Дойде Евтим заедно с приятели и колеги. Почерпиха се, отпуснаха се и започнаха да декламират. Стана много мило, незабравимо. Минавали са и разни певци. Понякога идват и музиканти от гр. Петрич, свирят чалга (поп-фолк). И това е кръчмарско, създават приятна атмосфера, настроение. Но всеки не може да усети духа на кръчмата. И когато хората са „хубави”, си казвам: „Що не живея 300 години, и все да съм кръчмар!”
Бай Илия е наследил майсторлъка и оригиналното мислене от дядо си и от баща си Иван Гърчев, най-известния разпространител на кино в района. А бай Илия от 23 години върти любимата на поетите кръчма в Мелник:
„Тя е наследствена от дядо ми и баба ми. Когато се оженили, те били доста бедни. Не са имали вилици и лъжици дори. Но дядо бил доста находчив и упорит. Занимавал се с фотография. Умеел да лекува и животни. Тогава в Мелник имало катъри, мулета, кози. Помагал на хората и затова го ценели. Имал също дюкян на приземния етаж, занимавал се с гостилничарство. Освен това направил и една примитивна, но прогресивна за времето си машина. С нея произвеждал лимонада. Да продаваш лимонада тогава било като сега кока-кола. При комунизма обаче национализирали дюкяна. Аз съм бил на 5 години и съм имал едно малко велосипедче с три колелца. Дори това колело е описано като имущество. Взели са им всичко – инвентар, наличност в касата, машината, стоката, амбалажа. Дядо продължил да се занимава със земеделие. А баща ми се насочил към киноразпространение. Още нямало ток тогава. Докарал голям агрегат, който се разглобявал на три части: шаси, радиатор и динамо. Товарел ги на мулета и ги разкарвал по селата. Това е било голяма атракция. Хората се дивели, чакали да свърши по-бързо денят, за да идат на кино. Баща ми посветил над 30 години на киното. Хората много го обичали, още говорят за него с любов.”
Интериорът на старата механа е съхранил духа на български бит и традиции: „Всичките неща, накачени тук, са от семейството. В тези тепсии, например, съм ял и аз, в тях нашите са приготвяли хляб, баници. А гюмът, на рафта горе, в детството ми стоеше винаги на печката. Тогава не е имало бойлери за топлене на вода”, разказа още домакинът.
Кръчмата днес привлича не само поети и артисти, а и много туристи. За това говори и табелата на прага: „Посрещаме гости, изпращаме приятели” През юли и август тук идват много чужденци: чехи, поляци, французи, американци, азиатци. За да опитат „любовното вино” от прочутия сорт „широка мелнишка лоза”, казва гордо Бай Илия. Но болката му е, че българите днес много са обеднели и не всеки може да види красотите на страната си:
„От този свят ще си заминат хората, без да са видели Мелник. Хората в Космоса отидоха вече, а нашите в България дотук даже вече не могат да дойдат. Ние не сме на морето. А има хора, които ще си заминат от тоя свят, без да видят и морето дори” – казва Бай Илия, но остава оптимист. В кръчмата на поетите, виното и любовта това е задължително.
Снимки: Татяна Обретенова
Все повече хора се включват в кампанията “Зрънце любов”, която Българското дружество за защита на птиците организира всяка година в началото на декември, съобщи Йорданка Горанова от организацията. Оттам ни призовават да поставяме хранилки в..
В брой 29 на предаването слушайте: Как една сирийка се интегрира в България и защо твърди, че „смъртта не е една и съща за всички“ – интервю с Дина Джевали; Украинско-българските отношения през призмата на културната дипломация, научните..
Представители на националната гражданска инициатива „Бялата лястовица” излизат днес на протест пред Регионалната инспекция по околната среда и водите във Варна. Повод за инициативата е предстоящо заседание, свързано с изграждането на вятърен парк в..
В Световния ден на планините споделяме любопитни факти за зараждането на алпийското движение в България и защо връх в Монголия носи името "Пловдив". Кои са..
До 31 декември ще бъде готов пътят от гръцка страна до ГКПП "Ксанти - Рудозем" на границата с България. Това съобщи пред журналисти Христодулос..
В четвъртък , 12 декември, минималните температури в България ще са между минус 1 и 4°, в София – около 0°. Сутринта в низините на Южна България ще..