След пет години в София посланикът на Федерална република Германия Матиас Хьопфнер напуска страната. Името му може би ще се запомни с отвореното писмо по време на миналогодишните антиправителствени протести, с което той и неговият тогавашен френски колега Филип Отие призоваха Пламен Орешарски да се вслуша в гласа на протестиращите. През целия си мандат Хьопфнер не спестяваше критиките си към България в до болка познатите ни области правосъдие и корупция, но и медийна свобода.

Напускате страната във време на политически турбуленции в България. След горещото политическо лято миналата година ни предстои не по-малко гореща есен с предсрочни парламентарни избори. Какво бихте посъветвали политическите си партньори в България на изпроводяк?

„По време на моя мандат в София се случиха и не малко положителни неща. Гражданското общество се събуди, носено от едно еманципирано, ангажирано и талантливо младо поколение, което е обърнато към света. Тези млади хора видимо променят България. Аз го наблюдавам с очите си през последните пет години. Днес вече се говори открито по теми, които до скоро бяха табу, а това е успех на гражданското общество. Трябва да подчертая, че в този процес важна и конструктивна роля играе и българският президент, който заговори открито за дефицитите и проблемите на страната. А те са основно в областта на правосъдието, и то на първо място в прилагането на законите, особено по отношение на високите етажи на властта. Тук все още се наблюдава известна избирателност при прилагането на закона, а това води до загуба на доверие не само от страна на гражданите, а и от страна на чужди инвеститори. За мен основният проблем е в съществуването на частни икономически интереси, които се сформираха по време на прехода и доведоха до известно преплитане с политиката. Но не ме разбирайте погрешно – лобизмът е легитимна практика и съществува навсякъде, включително и в Германия, но съществува при определени граници, които не бива да се преминават. Не бива да се допуска възникването на държава в държавата, защото това подкопава легитимацията на държавните органи и пречи на икономическото развитие.”

Матиас Хьопфнер не веднъж използва различни форуми, за да обърне внимание върху проблемите на медийната среда в България. Германският посланик говори открито за фасадна демокрация и научи значението на типично българската дума „свободия”. Как вижда ситуацията днес?

„Когато медиите се използват от собствениците си на първо място, за да обслужват безцеремонно личните си бизнес интереси, то тогава тези медии не могат да изпълняват обществено-политическата си задача в рамките на едно демократично общество. На фона на модерното демократично общество това е недопустимо и трябва да се промени. Според мен този проблем също е едно от предизвикателствата пред следващото българско правителство.”

Когато преди пет години посланик Хьопфнер пристигна в София, страната ни вече бе член на ЕС. Възползва ли се България седем години след приемането на страната в Съюза от всички предимства на това членство?

„Със сигурност не. И това личи на първо място от усвояването на европейските фондове, което към момента е незадоволително. А тази тема е много важна, особено сега, когато има блокирани европейски средства по някои програми. Проблемът е в процедурите по отпускането на средствата, и подобряването им ще бъде едно от основните предизвикателства за следващото българско правителство, включително и за служебния кабинет. Прозрачността при обществените поръчки е от ключово значение и е съвсем естествено, че Европейската комисия реагира, защото тя управлява парите на данъкоплатците от всички страни-членки на ЕС. Въпреки всичко смятам, че в последно време България осъзнава, колко важно е да се справи с този проблем, при това максимално бързо.”

Изборите за Европейски парламент през май предизвикаха в България правителствена криза, а в редица други страни на ЕС доведоха до сътресения заради нарастващото влияние на евроскептиците. Накъде върви Европа?

„Не бих надценявал това развитие. Разбира се, Европа преминава през криза, която в основата си е дългова криза. Но смятам, че ЕС си извлече поуки от това и вече ги прилага на практика. Пример за това е т. нар. европейски семестър, който позволява своевременното локализиране и противодействие на икономически дисбаланси в страните-членки чрез анализ на икономическата и структурна програма на правителствата. В тази насока е и въвеждането на единен банков контрол, чиито конкретни ползи ще видим в бъдеще. Аз не споделям опасенията за разделение на ЕС, за „Европа на две скорости”, и доказателство за това е реакцията на ЕС по време на икономическата криза. ЕС има волята да бъде обединен и това се потвърждава от стратегията Европа 2020 и вече споменатия контролен механизъм „европейски семестър”. Естествено, години наред ще има страни-членки, които са в еврозоната, и такива, които ще са извън нея. Но това съвсем не означава разделение на ЕС и аз не виждам причини да бъда песимист.”

През свободното си време посланик Хьопфнер можеше да бъде видян по пистите на зимните ни курорти или край брега на Черно море. С какви чувства напуска България и къде би се върнал?

„Отговорът на този въпрос е много лесен. Ще ми липсват прекрасните планини и за това още от сега съм планирал кратка ски ваканция през следващата зима в България. Надявам се, че ще има повече сняг. Друго мое любимо място в България е Созопол. Съчетанието между антична култура, древни археологически разкопки и красивото крайбрежие е впечатляваща и за това със сигурност някой ден ще се върна там.”