Отчаяние, гняв, покруса – така накратко може да се обобщи настроението сред жертвите на невижданото водно бедствие, връхлетяло северозападния град Бяла Слатина. В слънчевия петък на 1 август водната стихия, сякаш изникнала от нищото, изненада града, и за по-малко от половин час погълна улици, къщи, магазини… Токът спря, а река Скът буквално полудя. Обичайно кроткият приток на Дунав, наричан от местните „вадата”, се преобрази за минути и започна да вършее из улиците, причинявайки непоправими щети.

В предходната на потопа нощ над Бяла Слатина се изляха 86 литра на кв. м. А това е 1,5 пъти повече от обичайното количество валежи за месец юли. Никой обаче не очакваше, че изсипалият се от небето порой ще причини подобни щети. Приливната вълна нахлу изневиделица в града. На места водата стигна до 1,80 м. заливайки автогарата, улиците, моста над реката, мазета, приземни етажи, всмуквайки като центрофуга покъщнината на хората, подмятайки колите им като кибритени кутийки. През това време всеки се спасяваше както може. Някои се измъкнаха бързо през прозорците на автомобилите, други успяха да се изкачат на покривите на къщите в очакване на помощ, трети попаднаха в мътните потоци на река Скът и едва доплуваха до сушата.

„Вълната ме удари в гръб докато разтоварвах стоката и ме повлачи на два метра встрани. Добре, че успях да се задържа някак си” – разказваше ошашавена продавачка в местен супермаркет. До края на петъчния ден около 250 души бяха успешно евакуирани с багери, лодки и високопроходими возила. Къщите и имуществото им обаче потънаха под вода. Подстъпите към града бяха залети и подобно на десетки населени места в Северозападна България, Бяла Слатина остана изолирана от света. По обяд на следващия ден водата не беше спаднала и със сантиметър, а обстановката напомняше на кадри от апокалиптична холивудска продукция. В града се понесе слух, че се задава втора приливна вълна.

„В наводнените райони вече обикалят банди и плячкосват къщи, кой ще спаси имуществото ми?” – вайкаше се жена с малко дете на ръце, която отчаяно се опитваше да пробие полицейския кордон, за да стигне до наводнената си къща. „В момента спасяваме човешки животи госпожо, имуществото ще почака” – отвърна невъзмутимо служител на реда. Хората обаче едва сдържаха гнева си, обвинявайки местните власти в бездействие и некомпетентност.

Никой не знаеше откъде се е появила чудовищната водна маса. „Безобразие, изпускат язовирите без да ни предупредят!” – възмущаваха се някои. Други обаче без да губят време се втурнаха да помагат на бедстващите както могат. Някои се опитваха да издърпат колите с въжета от водната паст. Собствениците на багери и джипове също се включиха в спасителните акции. И докато служители на гражданска защита сновяха по речните улици със спасителни лодки, хора прекараха почти денонощие на покривите в очакване на спасение. Бяла Слатина остана откъсната от света и във вчерашния ден. „А какво да каже населението на град Мизия, която е само на 30-ина километра оттук. Там водата е унищожила една трета от града! Горките хора!” – кършеше ръце собственичка на един от пострадалите мотели.

От днес обаче подстъпите към Бяла Слатина са проходими, водата бавно се оттегля от улиците и домовете на хората. Токът и питейната вода се завърнаха в града, както и надеждите, че повече никога подобен катаклизъм няма да се стовари върху жителите на най-бедния регион в ЕС. Сега хората очакват солидарност и съдействие от властите и от европейските институции. Само така ще успеят да изплуват от кошмарния капан, в който попаднаха. А прогнозите за настоящата седмица вещаят още и още дъждове…

Снимки: Венета Николова