В Родопите на 1250 метра над морското равнище в обятията на девствени гори от Чернатишкия дял се намира живописното село Осиково с неговите сърцати и трудолюбиви обитатели. Преди години, работейки над изследване за историята и традициите на българите мохамедани, в селото се влюбва украинката Светлана. Тя създава приятелски контакти с местните хора и все по-често идва тук, за да се откъсне от градския бит. По-късно Осиково става предпочитано място за отдих на цялото й семейство – съпруга Кенет Норитант от Камерун и трите им деца.

„Селото е страшно красиво, автентично българско и много старо – разказва Светлана. – Много ми харесва, макар че условията за живот са тежки. Местните са свикнали с това. Преди дотам водеше черен път. Сега пътят е оправен, много по-добре е. Когато започнах да ходя често там, нямаше интернет, мобилни телефони. Намерихме стари компютри и започнах да обучавам децата на компютърна грамотност и английски”.

„Когато отидох за първи път в селото, бях поразен от красотата по пътя през планината. Жена ми се ползваше с популярност в Осиково. Мен също ме приеха като приятел. Харесваме хората там. Обикновени хора, които проявяват истинска любов и внимание към другите” – допълва думите на Светлана нейният съпруг Кенет.

Камерунецът пристига в България през 2006 г., след като завършва университет в Украйна. Светлана е родом от Украйна, но корените й са от България. Идва тук през 2001 г. Учи лингвистика и работи в библиотека в Пловдив.

„Най-яркото ми впечатление е от първото идване в България, спомня си Светлана. – Пътувах с влак. Като минахме Дунав, погледнах през прозореца. Местата, през които преминавахме, бяха страшно красиви. Аз заплаках. Тогава помислих, че ако моя дядо-българин беше жив, щеше много да се гордее с мен, че съм се върнала в земите на дедите си”.

Щом дойде лято, семейството бърза да се пренесе сред чистата природа на село Осиково и неговите приветливи жители.

„Хората обичат Кенет, Светлана и децата им, уважават ги, радват им се – споделя кметът на селото Велин Палигоров. – Кенет е много добър и помага на всички с компютрите или при нужда с превод от и на английски – за писма, за нещо, свързано с работа”.

В замяна семейството получава от осиковчани безценни съвети в отглеждането на ягоди. Мюсюлманска пословица гласи: „Бедният дава от душата си, а богатият – от имáнето си“. Това е печелившата формула на успешното съжителство – когато всеки дава от себе си това, което може. Семейството се захваща с ягодите – основния поминък на местните люде, през 2012 г., когато засажда 2,5 дка с ароматния плод. А през това лято е удостоено с грамота за „най-добри начинаещи ягодари от чужбина”, въпреки че засега големите печалби са още далеч.

„Допреди 20 години местното население отглеждаше картофи и добитък, основно овце – до 5-6 хиляди, – научаваме от кмета Палигоров. – Но имаше пионери, които се захванаха с отглеждането на ягоди и малини. Сред тях бях и аз. Първите години беше много трудно, докато намерим пазари. Но хората не се отказваха заради безработицата – имаме деца, които трябва да отгледаме и изучим. От година на година ягодите ставаха по-доходоносни, особено като направихме пътя за Осиково. Пазарът се отвори, идват търговци от морето, от София. Имаме 300 дка засадени площи. Но брането е от средата на юни до края на юли. Парите, които изкарваме, не стигат за цяла година. Повечето хора имат вересии в магазините. Безработицата остава основен проблем. Населението не е застаряващо, но и няма висока раждаемост. В училището учат 17 деца. Държавата трябва да изготви специална политика спрямо селищата, откъснати от сърцето на България. Да се отвори работа за младите, за да останат по родните си места. През лятото стоят, но през зимата бягат, търсят работа. Някои семейства не се връщат, местят се” – споделя за живота в родопското село Велин Палигоров.

Кметът допълва, че природните забележителности – върхове, пещери и водопади, и гостоприемството на местните хора предлагат прекрасни възможности за туризъм, които тепърва трябва да бъдат използвани.

Снимки: личен архив на сем. Норитант и архив на с. Осиково