1958 – Седмият конгрес на БКП обявява победата на социализма

На какви ли не инициативи се наглеждат българите, след като на Априлския пленум от 1956 г. партийната власт в БКП е овладяна от Тодор Живков. Дотогавашният продоволствен курс е изоставен, за да се даде път на тежката индустрия, която трябва да даде работа на стичащите се в градовете довчерашни български селяни. Същевременно, Живков продължава да укрепва властовите си позиции в партията. На 12 юли 1957 г. са отстранени от ЦК на БКП Йонко Панов, Добри Терпешев и Георги Чанков за „антипартийна дейност, кариеризъм и груповщина”. В тази обстановка през юни 1958 г., в присъствието на партийния и държавен ръководител на Съветския съюз Никита Хрушчов, се провежда VII конгрес на БКП. Във вътрешнополитически план той утвърждава възхода на Тодор Живков към едноличната власт и макар в Политбюро да не влизат нови хора, в Секретариата и в ЦК са избрани множество Живкови поддръжници. Във външнополитически план конгресът решава да се даде отпор на обвиненията в хегемонизъм, които югославските комунисти отправят към КПСС, и да се отхвърлят „националните пътища” към социализма. И още:

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Конгресът стана изразител и ярко олицетворение на мощното единство и сплотеност на цялата наша партия – на нейните кадри и членове около Централния комите – заявява Тодор Живков. – На какво се дължи това единство?Най-здрава негова основа е правилната партийна политика – марксистко-ленинската димитровска линия на Централния комитет. Опитът на международното комунистическо и работническо движение и на нашата партия много пъти е показал, че без правилно марксистко-ленинско ръководство, без последователна марксистко-ленинска линия, идейно-политическото и организационното единство на партията не би могло да се опази. Отклоненията от правилния марксистко-ленински курс вляво или вдясно, колебанията при неговото провеждане, неизбежно предизвикват пукнатини в единството на партията.“

По-важните решения на VІІ конгрес обаче са за икономиката: приемат се директиви за ускорено изпълнение на третия петгодишен план за развитието на България в периода 1958-1962 г. Партийната пропаганда го обявява за „конгрес на победилия социалистически строй”, защото вече 92% от обработваемата земя е включена в ТКЗС-та, а 99,99% от индустрията, строителството, транспорта са държавна собственост и всякакъв път за връщане на капитализма е отрязан.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Другари, Седмият конгрес на Българската комунистическа партия завърши своята ползотворна работа. В историята на партията и българския народ, той ще бъде отбелязан като конгрес на победилия социализъм в нашата страна – посочва Живков. – Този основен извод, който спонтанно беше изразен на конгреса и получи неговото единодушно и внушително одобрение, е верен и точен. Той отразява безспорния факт, че в Народна Република България социализмът победи и господства във всички области на обществено-политическия, стопанския и идеологическия живот. Няма никакво съмнение, че Седмият конгрес ще има голямо историческо значение за развитието на партията и страната.“

Конгресът всъщност следва стъпките на Мао Дзедун, който вече е предприел в Китай осъществяване на политиката на „Големия скок”. Дори на последвалия след конгреса пленум на БКП на 11 ноември 1958 г. по китайски модел се решава не просто да се ускорят темповете, а направо да се извърши „скок в развитието на нашата страна”. Създава се и движението за комунистически труд, което трябва да помогне за осъществяването на скока. Не е случайно всичко това, след като година по-рано на среща на ръководителите на братските страни в Москва Мао Дзедун припознава в Тодор Живков бъдещия министър-председател на световната социалистическа система.

На теория картината, нарисувана от Живков, изглежда прекрасно: за 3-4 години да се изпълнят петилетните планове, да потекат реки от мед и масло, благодарение на повсеместно напояване и изграждане на животновъдни стопанства, а в промишлеността да се извърши скок, като се използва освен работническият, така и трудът на служители и учащи се.

На практика Живков скоро осъзнава, че този скок е непосилна задача за малка и бедна на ресурси България, нещо като самоиздърпване за косата, и обръща взора си към „големия брат” – Съветския съюз: „В тази велика битка ние, нашата страна, не сме сами. Ние имаме верен брат, другар и защитник – могъщия Съветски съюз, с чиято помощ можем всяка крепост да превземем”. Казано с други думи, евтини суровини срещу послушание и превръщане на България в най-верния сателит на СССР до степен да се поиска по-късно в писмо до Хрушчов приемането й за 16-та съюзна република.

Волунтаристичните напъни ще продължават и на следващия VIII конгрес на БКП от 14 ноември 1962 г., взел решението до края на XX век в България „да се изградят материалните условия на комунизма”. Ще се повтарят и потретват и по-нататък по хълмовете на партийното време чак до един друг ноемврийски ден през 1989, когато телевизионните камери, следящи поредния пленум на Партията, безпристрастно ще покажат „есента на патриарха”, който с невярващ поглед като че ли най-сетне осъзнава, че абсолютната власт и пълният крах на илюзиите са само на крачка едно от друго.

Споделете

1958 – Седмият конгрес на БКП обявява победата на социализма

Още от категорията

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

1990 година: Времето е наше?

Българско Национално Радио