Постулат първи: Всичко на този свят си има цена!

Без да навлизаме в дебрите на политикономията, веднага ще кажем конкретно, че цената на тока е тайнство. Поне у нас. У нас цената на тока е благословия и проклятие, тя е обещание, извинение, обвинение, оправдание, присъда. Тук цената на тока е и разменна монета, особено в политиката. Тя сваля правителства, тя ги крепи, обект е на най-различни интереси и лобита. Най вече поради това през годините на демокрацията цената на електроенергията не е била това, което трябва да бъде – обективен резултат от случващото се в сектор „Енергетика“. През социализма впрочем също, защото тогава електроенергията се субсидираше от държавата, но пък за сметка на други неща. И така до ден днешен, при едно сигурно нещо – цената на тока винаги е била по-ниска, отколкото себестойността на електрическата енергия и разходите за нейния пренос. Понастоящем НЕК продава всеки мегаватчас енергия по регулирана цена, която е с близо 30 евро по-ниска от покупната. Това създава дефицит.

Искане на оставки, опасения за фалити и предупреждения за рязко поскъпване на цените на дребно. Такава бе реакцията на бизнеса при обявяване новите такси и цени за тока, които влязоха в сила от 1 август. Големите работодателски организации настояваха за отлагане на увеличението за 1 януари догодина. Това обаче не можеше да стане по закон. От 1 август новите цени на електроенергията ще са факт, каза председателят на КЕВР Иван Иванов след заседание на регулатора. Той цитира Държавен вестник, в който са публикувани промените в Закона за енергетиката, в които се посочва, че ценовият период за електрическа енергия приключва на 30 юни и може да бъде удължен само с месец, което вече е направено, т.е. до 1 август. Колкото до бизнеса, който инак е в правото си да протестира, ще припомним, че той не протестира, когато през октомври 2014 г. цените на електроенергията за домакинствата се увеличиха с 10 %, нито през 2013 г., когато бяха увеличени с 13 %, не протестираше и 2007 г., когато също имаше драстично увеличение на регулирания пазар. Впрочем 2013 г. правителството на Орешарски наложи намаляване на цената, което доведе до над 300 млн. евро загуби. Още по-назад във времето – между 2002 и 2005 г. увеличението беше с 15 % на година. След всичко това дефицитът на Националната електрическа компания расте ли расте, което показва, че действията в енергетиката винаги са били неадекватни или със съмнения за някакво задкулисие, защото ако беше правено експертно и професионално прогнозиране, цената на тока, дори регулирана, можеше да се определя според икономическата логика в бранша. Тогава никого нямаше да го боли.

Постулат втори: Няма безплатен обяд!

Сега дефицитът в енергийния сектор, сиреч НЕК, е около 2 млрд. евро. Това няма как да се замете под килима. По закон старите задължения трябва да се изчистят в бъдещи периоди. Държавата и регулаторът /КЕВР/ трябва да измислят как точно - дали с държавна помощ, дали с пазарни цени, дали чрез регулиране. Според бизнеса цените не трябва да бъдат пипани, докато не заработи енергийна борса, на която всички да продават произведената от тях ел. енергия на пазарни цени. Т.е. пазарът да се либерализира, което се очаква да се случи догодина. От 1 август регулаторът включи в цената на тока т. нар. „задължение към обществото“, което се поема поравно от бизнеса и бита с 20 евро на мегаватчас. Като се замисли човек обаче, това не е задължение към обществото, а към държавния монополист НЕК, т.е. това си е държавна такса. По този начин тази година (до изборите наесен) се намира временен изход от едно положение, влачено с години, един дефицит на държавните компании от 2 млрд. евро, от които 60 на сто са последица от действията на политиката – несъстоялата се АЕЦ „Белене“ и хидроенергийното недоносче препъни „Цанков камък“ на шията. Останалите 40 % или 800 млн. евро са в резултат на регулираните и недорегулирани цени. Въпреки оптимизма на енергийния министър Теменужка Петкова и шефа на КЕВР Иван Иванов, че след либерализирането на пазара и въвеждането на енергийна борса цените ще паднат, очакванията на експертите са точно в обратна посока – те ще се вдигат, докато пазарът се уравновеси и дефицитът започне да се чисти. В какви срокове, никой не знае, защото пътна карта за реформите в енергетиката все още няма, и някой да се заел с това също не е видно. Знае се обаче, че управленските мандати са точно определени. И ако и този път някой вземе според интереса да си играе с тока, късото съединение е въпрос на недалечно бъдеще.