Началото на висшето инженерно образование в България се поставя със Закона за учредяване на Висше техническо училище в София, обнародван в Държавен вестник през юни 1941 г. Учебните занятия започват на 5 октомври 1942 г. и продължават до началото на 1944 г., когато училището е евакуирано в Ловеч и редовните занятия са преустановени. С Регентски указ на 5 април 1945 г. Машинно-технологичният факултет, който практически още не е открит, се преименува на Машинно-електротехнологически. На 24 октомври същата година Държавното висше училище се трансформира в Държавна политехника.

Следвоенната икономическа криза се отразява и на Държавна политехника – търсят се средства за изграждане и обзавеждане на всички отдели и факултети. От юни 1946 г. до май 1948 г. инж. Ради Николов е изпращан три пъти до Австрия, Чехословакия и Германия, за да достави техническа литература, апарати, уреди и други технически пособия. Пари няма, но ги закупува с един тон цигари. Звучи невероятно, но именно цигарите са българското злато след войната. Със своите знания и търговски нюх инж. Ради Николов успява да достави и оборудва най-съвременни за онова време универсални изпитателни машини.

През 1952 г. преподаватели, изследователи и студенти от университета осъществяват първото телевизионно предаване на образи от разстояние в България. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено първото официално ефирно телевизионно излъчване.

Национално достижение е създаденото в лабораториите на университета устройство за управление на имплантируемо изкуствено сърце през 1976 г. от екипа на чл.-кор. проф. Николай Наплатанов. През 1987 г. е разработен психо-физичен комплекс за следене на състоянието на космонавтите по време на полет, създаден за полета на Георги Иванов и използван на международната станция „Мир”.

Едно от научните постижения със световно значение е методът за леене с противоналягане на акад. Ангел Балевски и инж. Иван Димов. Одобрен през 1961 г., методът е уникален при получаване на материали с оптимална структура, без дефекти в метала.

Осми блок на Техническия университет е първата сграда в България отговаряща на европейските изисквания за сграда с почти нулево потребление на енергия. В съответствие с изискванията на ЕС след 2018 г. всички нови и реновирани сгради трябва да бъдат с близко до нулата потребление на енергия. Националната дефиниция е разработена от екип на ТУ и тази сграда е доказателство за реалната осъществимост на проекта.

Новооткрити лаборатории в университета вече имат въздействие върху икономическата среда в България. Една от водещите световни компании в областта на климата и контрол за терморегулиране за автомобилната индустрия избра София пред Белград за изграждане на свой филиал в „Технологичен парк Божурище”. По думите на директора за Европа на компанията именно посещението на екипа в ТУ – София ги убеждава, че в България има подходящата среда за подготовка на специалисти с необходимите им профили – електроника, климатизация, 3D технологии и бързо прототипиране.

През 2015 г. студентите от университета заеха второ място сред осем отбора, които се състезаваха в категорията автомобили „Градски тип” с водородна горивна клетка, на 30-ото издание на международното състезание за иновации и енергийна ефективност в транспорта Shell Eco-marathon Европа. В него участваха 230 отбора от 30 страни от Европа и Африка на възраст между 16 и 25 години. През 2013 г. автомобилът с водородна горивна клетка измина 82,85 км с 1 кВтч енергия, като студентите подобриха предишното си постижение с 20 км.

Университетът участва в мащабни международни и национални проекти от последните години, свързани с: разработване на системи за контрол на геометрията на елементи и модули за нови линейни ускорители в Германия и Франция; инфраструктура за бързо дигитално изграждане и материализиране на персонални костни и зъбни импланти; разработване на микроспътникова система за наблюдение на Земята от Космоса (проект на клъстер „Аерокосмически технологии и приложения CASTRA”) и много други.

Над 15 преподаватели имат своя страница в Златната книга на откривателите и изобретателите на България за цялостна дейност. Крайни продукти с възможност за бързо приложение, разработени в университета, присъстват на най-големите изложения от Германия до Китай.

Днес в ТУ – София се обучават над 10 000 български и близо 1000 чуждестранни студенти в 14 факултета. От далечната 1945 г. до сега са подготвени хиляди инженерни специалисти, създали през годините съвременната българска индустрия и намерили професионална реализация във всички сфери на дейност в България и много страни по света.

Снимките са предоставени от Технически университет – София.