„Тишина! Запис“ гласи светещият  надпис над масивната врата, водеща към Първо студио на БНР – „светая светих“ на музиката в БНР, както го нарича Момчил Георгиев в увода към своята книга. В Първо студио „се извършва тайнството – запечатването на свободно леещия се звук в лента и компютър – пише още авторът. Това не е първият труд, посветен на БНР и ролята му за развитие на музикалната ни култура. Но със сигурност е единственият, в който в детайли е описана и анализирана богатата палитра от дейности, свързани със създаване, записване, съхранение и разпространяване на музика от различни жанрове.

Момчил Георгиев е работил 15 години в БНР на различни позиции, включително и като директор на „Музикални продукции и състави“. С радиото го свързва и неговата семейна и лична история. Дядо му Войн Илиев – църковен певец и композитор на църковна музика – е правил записи за фонда на БНР през 60-те години на м.в. Проф. Димитър Георгиев – неговият преподавател по флейта и близък роднина, беше дългогодишен солист-оркестрант в СО на БНР, участник е в стотици концерти и записи на симфонична и камерна музика. Самият Момчил също присъства в звуковата памет на БНР като изпълнител, водещ и събеседник в радиопредавания. „Тишина! Запис“ всъщност е преработен вариант на дисертацията му, защитена през 2013 г. в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. Ето и как авторът представи книгата си в интервю за Радио България:

Тази книга е опит да се изследват музикалните процеси в Българското национално радио през технологията и философията на създаване на музика, на нейното разпространение, съхраняване и видовете използване. Радиото априори и „по рождение“ е свързано с музиката. По рождение е и просветна и културна институция. Нека не забравяме, че първото радиопредаване на Радио София, както се е наричало в началото, е директно предаване на концерт от варненската зала „Съединение“ през 1934 г. А най-старият запис, запазен в „Златния фонд“, е хоро, написано от чеха Алоис Мацак – композитор и диригент, работил десетилетия в България. Радиото е немислимо без музика. Моята цел беше да изследвам генезиса на тази огромна културна дейност, продуцентските функции, международния обмен, отношенията със сдруженията за авторско право. Това са все „невидими“, но важни неща, които досега не са описвани и анализирани. Няма голям български композитор, изпълнител или диригент, който да не е гостувал в концертните програми на радиосъставите, да не е оставил името си в звуковия фонд. Много известни музиканти са работили в БНР, давайки своя принос в различни области. Във фонотеката се пазят наистина уникални записи – например на Дмитрий Шостакович, Кирил Кондрашин, Генадий Рождественский, Херман Абендрот, Яков Зак и много други. В книгата има специално приложение с техните имена. От 50-те години на м.в. радиото организира свои конкурси и фестивали. Например фолклорния „Добруджа пее и танцува“, в областта на детското творчество – „Парад на детската песен“. Конкурси организират отделните програми, както и районните радиостанции във Варна, Благоевград, Пловдив, Стара Загора. Голям е броят на фестивалите, в които самото радио е участвало и продължава да участва – „Концертино“ – Прага, конкурси на Европейското сдружение за радиоразпространение и др. Да не говорим за концертните цикли на радиосъставите, прякото излъчване на тези събития…