„И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.

Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.“

Вазов е единственият изтъкнат български писател, преживял всички войни от Освобождението до края на Първата световна война и оставил не едно произведение, посветено на тези събития. Младият тогава поет дори лично е участвал в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) като чиновник за особени поръчки в руската армия. След Освобождението за химн на България е избрана песента „Шуми Марица“. Текстът е от българския учител Никола Живков. През 1912 г. Вазов прави основна редакция и неговият вариант е приет за официален.

Поетичните творби на Вазов и днес вдъхновяват българските композитори. Колкото и необичайно да звучи, немалко от тях са претворени и от поп и рок музиканти. Преди години Стоян Бабеков – композитор и диригент, написа кантати за смесен хор и пиано по стихове от „Епопея на забравените“. Една от тях е посветена на героя от Априлското въстание Панайот Волов, загинал на 26-годишна възраст.

„Аз съм българче, обичам наш’те планини зелени, българин да се наричам, първа радост е за мене.“ Тези стихове на Вазов са от може би най-популярното стихотворение за деца в българската литература. Композитори от различни поколения са писали музика върху тях

Аз пях за България, защото я обичах; аз прославих нейната божествено хубава природа, защото бях очарован от нея; аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот, в едни епохи отдалечени, когато тя даде на славянския мир светлината на словото. Сравнително малка, тя трябваше да води вековна и гигантска борба за своята независимост и за постигане на своите идеали; възпях нейните идеали, защото бяха свещени – казва Вазов в края на живота си. Едно от поетичните въплъщения на тези думи е песента „Де е България“, музика Панайот Пипков.